Глава 33

559 81 15
                                    

На другата сутрин Ронджун беше като парцал, но въпреки това стана от леглото с мисълта, че ще види Джено отново.

Кога бе почнал да мисли за него, веднага щом се събудеше? Оправи се набързо и закуси с апетит, понеже майка му бе направила от любимите му печени филийки с кайма.

Излезе, но беше все още рано. Нямаше търпение да стигне до къщата на Джено, обаче той най-вероятно още спеше. Е, щеше някак да се оправи с това.

Натисна звънеца и си пое дъх. Вратата се отвори и бащата на Джено се показа на прага.

- Добро утро - поздрави момчето.

- Добро утро, Ронджун - усмихна се той. - Рано си тук.

- Така е - Ронджун се засмя нервно. - Джено буден ли е? 

- Боя се, че не - поклати глава мъжа. - Влез.

Ронджун кимна и прекрачи прага.

- Ако искаш се качи. И без това му е време да става - той го потупа по рамото.

- Определено ще се постарая да го събудя - пошегува се Ронджун и хукна нагоре по стълбите, а сърцето му препускаше заедно с краката.

Отвори внимателно вратата и надникна вътре. Влезе на пръсти и затвори тихо, доближавайки се до леглото. Джено спеше на една страна и той приклекна до него, гледайки го с широка усмивка.

- Джено - прошепна той.

Не искаше да го буди, а да го погледа известно време. Беше красив. Черните кичури коса падаха надолу по челото му, устните му бяха леко отворени, а гърдите му се движеха спокойно.

Ронджун неволно се усмихна. Защо беше толкова перфектен, дори когато спи?

Той се надигна малко и целуна леко слепоочието му.

- Джено-я - каза тихо. - Събуди се.

Лицето на Джено се сбърчи и той се завъртя по гръб, което накара Ронджун да се усмихне още повече.

- Хайде, ставай - настоя по-дребния и седна на леглото до него, отново навеждайки се към лицето му. Докосна устните му със своите и бързо се дръпна, чакайки реакция.

Такава не последва и той се намръщи, отново надвесвайки се над него. Този път го целуна по-упорито и се изненада, когато Джено започна да му отвръща.

Отделиха се и Ронджун се засмя.

- Какъв хубав начин да ме събудиш - проговори Джено, а гласът му беше дрезгав и дълбок.

Beast and boysOnde histórias criam vida. Descubra agora