Beast and boys

Глава 29

Минаха няколко дни и всичко вървеше нормално.

Ронджун и Джено се държаха както преди един с друг, с изключение на това, че от време на време си открадваха по някоя целувка, когато никой не гледаше.

За малко решиха да забравят за къщата и за мистериите около нея. Искаха да си починат от това и да се върнат към обикновения свят.

Слънцето грееше ярко в небето и двете момчета бяха в басейна в задния двор на къщата на Ронджун.

- Заповядайте - каза майката на дребното момче и остави две чаши със сок на масичката до басейна.

Ронджун доплува до ръба на басейна и й помаха.

- Благодаря, мамо! - извика весело той.

- Няма за какво - усмихна се тя и се върна обратно вътре.

В следващия момент Ронджун усети дръпване по крака и изпищя на шега.

- Ела тук - Джено го дръпна към себе си, а той се обърна по гръб и го напръска с вода.

- Пусни ме! - изписка Ронджун и се засмя, а Джено се престори, че ще скочи върху него.

Чернокосия го пусна и заплува към края на басейна, който беше най-близо до къщата. Направи знак на Ронджун да се приближи и той го направи, без да мисли много.

Джено хвана китката му нежно и леко го издърпа, допирайки го до стената на самия басейн.

- Какво правиш? - Ронджун вдигна очи към неговите. - Мама е вътре.

- Има ли значение? - Джено направо се загуби в очите му.

- Има, да.

- Само една целувка - помоли той.

Ронджун въздъхна и се надигна леко, допирайки устни до неговите.

- Готово. Доволен ли си?

- Разбира се, че не - намръщи се Джено.

Обхвана едната му страна с ръка и скъси разстоянието помежду им. Малко преди да го целуне, Ронджун се шмугна във водата и мина покрай него, излизайки отново отгоре.

Джено го погледна отчаяно, но той просто се засмя и хвърли малко вода към него.

- Ще видиш ти - закани се чернокосия.

Ронджун тръгна да плува, но беше по-бавен. Джено се гмурна под водата и след секунда Ронджун изкрещя, тъй като Джено го бе качил на рамене си.