Beast and boys

Глава 19

- Джено, събуди се! - крещеше Ронджун.

Опитваше да го събуди от вече няколко минути, но другото момче не реагираше. Ронджун го бе чул как плаче в съня си и щом го погледна, сърцето му едва не спря. Джено шаваше на всички посоки, едри капки пот бяха избили по челото му. Личеше си, че сънува кошмар.

- Джено! Хайде, моля те! 

Ронджун не можеше да го гледа така. Уплаши се, че нещо в съня му може да му навреди.

- Джено!

Той го буташе и разтърсваше, но без резултат.

Сълзите му се стичаха по лицето, изплашен до смърт. Не можеше да го загуби по този нелеп начин!

- Върни се, моля те! - изкрещя той и стисна очи.

Сетне се наведе към него и сля устните им отчаяно. По някаква причина мислеше, че това ще проработи.

Земята под тях се разтресе и силна светлина блесна от тялото на Ронджун, осветявайки всичко наоколо.

Той се отдели от Джено и отвори очи, все така плачейки. Светлината намаля, а чернокосия спря да бълнува и се успокои.

- Джено?

Ронджун беше объркан.

Какво се случи? Той ли го направи?

Джено отвори бавно очи, дишането му се бе нормализирало.

- Добре ли си? - изхлипа Ронджун.

Изглежда Джено се върна отново при него и осъзна какво се случва. Той се изправи рязко, почти бутайки го от себе си.

- Ронджун! - извика той. - Ранен ли си? Добре ли си?!

Джено сграбчи ръцете му над лактите и го огледа притеснено.

- Д-да, добре съм - заекна Ронджун.

Чернокосия въздъхна облекчено и го дръпна към себе си, прегръщайки го силно.

- Извинявай - каза той. - Съжалявам, че те нараних.

- За какво говориш? - не разбра Хуанг. - Какво сънува?

- Не мога да говоря сега - въздъхна той и сложи длан на главата му, притискайки го към себе си. - Остани така за малко.

Ронджун не възрази и се отпусна в ръцете му.

Известно време останаха така.

- Успокои ли се? - обади се тихо Ронджун.

- Мисля, че да.