Джено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място.
Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
Ронджун се погрижи за огъня, докато Джено се уверяваше, че наоколо е безопасно.
Този път нямаше птици. Нямаше други опасности.
Но Джено искаше да е сигурен. Ако щяха да останат тук за през нощта, трябваше да проучи добре.
- Джено - извика го Ронджун.
Гласът му беше далечен и Джено осъзна, че се бе отдалечил. Погледна нагоре и разбра, че е започнало да се стъмва.
- Идвам - провикна се той.
Върна се обратно по стъпките си, а Ронджун бе седнал върху одеало срещу огъня.
- Ела, студено е - каза дребното момче.
Джено го чу, но не отговори, а влезе в палатката и бръкна в раницата си. Сетне отново излезе и застана зад Ронджун, намятайки го със суичъра си.
- Какво правиш? - Ронджун погледна нагоре към него.
- Каза, че е студено - Джено седна от едната му страна и протегна ръце към огъня.
- За втори път го правиш - усмихна се леко Ронджун.
- Кое?
- Даваш ми суичъра си.
- Е, и?
- Започва да ми харесва.
Джено също се усмихна.
Двамата поседяха известно време без да говорят. Просто се взираха в играта на пламъците срещу тях и от време на време поглеждаха нагоре към небето.
- Красиво е - въздъхна Джено и се подпря назад на ръце, за да може да наблюдава нощното небе.
- Така е. Ти също.
- Какво? - Джено надигна глава към него.
Ронджун сведе поглед, а лицето му се бе зачервило.
- Джено, мислил ли си какво щеше да бъде, ако беше различно?
- Кое?
- Ние. Ако отношенията ни бяха различни.
- В какъв смисъл?
Ронджун насочи очите си към неговите и сърцето на Джено задумка бързо.
- Ако не бяхме приятели, а - той се поколеба - нещо повече.
Джено се изправи още малко. Ронджун бе свил крака към гърдите си и ги бе обхванал в ръце, но ги отпусна напред.
- Искам да ти призная нещо, Джено - каза тихо той.
- Какво?
Ронджун бавно обходи лицето му с очи, сетне ги спря на устните му.
- Искам да те целуна. Наистина много искам.
Джено сякаш само от това имаше нужда. Той бързо скъси разстоянието помежду им и сложи ръка на тила му, сливайки устните им. Ронджун моментално му отвърна. Стомахът му се сви и сърцето му заблъска лудо в гърдите.
Устните на Джено бяха меки и нежни и се движеха бавно върху неговите. Нещо припламна между тях и двамата го забелязаха.
След няколко секунди Джено се отдръпна. Защо се чувстваше толкова добре? Защо се чувстваше сякаш му олекна?
Отвори очи и видя червените бузи на Ронджун. Дишаха тежко, чудейки се какво става между тях.
- Благодаря - каза тихо Ронджун и го погледна.
- Мога ли и аз да ти призная нещо?
Дребното момче кимна.
- Аз също исках да го направя.
Учудване се изписа на лицето на Ронджун, но след това се усмихна срамежливо. Обърна се отново изцяло към огъня, опитвайки да успокои ударите на сърцето си.
- И сега какво? - попита Джено, усещайки как неловкостта се прокрадва между тях.
- Нищо, предполагам. Просто исках да го направя.
Джено понечи да каже нещо, но Ронджун се изправи.
- Отивам да си лягам. Не стой до късно.
Той мина покрай него и се скри в палатката.
Джено се почувства отвратително. До преди няколко секунди беше на седмото небе, а сега се чувстваше сякаш го бяха отхвърлили.
Въздъхна раздразнено и хвърли малка пръчка към огъня.
