Beast and boys

Глава 59

Джено се размърда в леглото, подразнен от досадните слънчеви лъчи. Обърна се на другата страна и бавно отвори очи. Сърцето му заби бързо, щом видя спящото момче до себе си.

Ронджун бе завит само до кръста и горната част на тялото му се виждаше. Бе обърнат към него и бе сложил едната си ръка под главата си. Косата му бе рошава и дишането му беше равномерно.

Джено не можеше да опише какво щастие изпита отново да се събуди до него. Усмихна се леко и придърпа завивката нагоре, покривайки тялото му.

Русото момче се размърда в съня си и хвана ръката му, гушвайки я силно. Джено се засмя и приближи лице до неговото, целувайки челото му. Ронджун свъси вежди и отвори очи, гледайки го леко ядосано.

- Добро утро, принце - поздрави Джено.

Изражението на Ронджун веднага се промени и той се усмихна срамежливо, затваряйки отново очи. Пусна ръката му и се протегна, но изохка от болката в кръста си.

- Добре ли си? - побърза да попита Джено.

- Да - отвърна Ронджун сънено. - Ще ми мине.

Чернокосия го придърпа към себе си, прегръщайки го силно.

- Да ме удушиш ли искаш?! - възмути се Ронджун.

- Млъквай. Нямаш право да се оплакваш!

Русото момче се засмя и се притисна към него, слагайки глава на гърдите му.

- Колко е часа? - попита той.

- Не знам. Чакай, ще погледна.

Джено понечи да се обърне, но другото момче не го пусна.

- Ронджун, пусни ме - усмихна се той.

- Не искам.

- Хайде, нали искаше да разбереш колко е часа?

Ронджун се нацупи и го остави, а Джено стана и тръгна към бюрото си. Отключи телефона и погледна часа.

- Отива обяд - каза след това.

- Какво?! - русокосия се надигна на лакти. - Спали сме толкова дълго?

- Не се учудвам - Джено отново заряза телефона и в този момент стомахът му изкъркори. - Мисля, че съм гладен.

Ронджун кимна, съгласявайки се. Понечи да стане, но изпъшка от силната болка в долната част на тялото си.

Джено само врътна очи и се приближи към него, отгъна го и го вдигна на ръце.

- Какво правиш? - ахна Ронджун и уви ръце около врата му