Beast and boys

Глава 48

Сълзите се стичаха по лицето на Джемин, докато четеше изписаните редове.

Ронджун бе притихнал, скрил лице в гърдите на Джено, докато чернокосия го милваше нежно и наблюдаваше високото момче.

- Не може да бъде - Джемин затаи дъх, слагайки ръка пред устните си.

Ронджун се осмели да погледне към него и сърцето му се сви. Искаше да разбере какво пише там, но в момента не му се стори толкова важно. Стисна блузата на Джено между пръстите си и се сгуши в него.

- Не, не - мърмореше Джемин и дневника се изплъзна от треперещите му ръце. Той падна на колене, докато плачеше с глас.

Гръмотевица раздра небето и силен дъжд се изля, мокрейки ги за отрицателно време. Джено се помъчи да прикрие Ронджун с тялото си, слушайки риданията на това съсипано момче.

Сигурно чувството беше ужасно. През всичкото това време любовта му е била споделена, а той дори не е знаел и е събрал толкова много омраза в сърцето си към света.

Джено го съжали. В момента се почувства адски благодарен, че има Ронджун до себе си.

Ронджун трепереше в ръцете му. Знаеше, че онова, което бе сънувал, щеше да се сбъдне. Джемин щеше да се разгневи и да си го изкара на тях, а той трябваше да защити Джено с цената на всичко.

Джемин изрева към небето, звучеше като ранено животно.

Накрая се изправи, но едва се държеше на краката си. Тръгна към тях и изобщо не приличаше на себе си.

- Истина ли е? - изхлипа той и се обърна към Джено. - Кажи ми, истина ли е?!

- Истина е - отвърна той. - Той те е обичал наистина много, Джемин-а. Бил е загрижен и се е страхувал да не пострадаш, затова...

- Млъкни! - изкрещя той и отстъпи крачка назад.

- Напразно си мразел всичко и всички - продължи Джено. - Напразно ни причини всичко това...

Джемин извика в момент на безсилие и се втурна към тях. Ронджун успя да види единствено проблясването на острието, което той държеше.

Изправи се достатъчно, за да застане пред Джено и пое удара.

Силна болка прониза гърба му и дъхът му секна, но не можа да издаде никакъв звук.

- Р-ронджун? - гласът на Джено трепереше.

Джемин се отдръпна и падна назад в прахта, продължавайки да плаче. Ронджун стоеше приклекнал пред Джено, който го гледаше изплашено.