Beast and boys

Глава 34

Джено направи знак на Ронджун да го последва, докато минаваше покрай кухнята. Дребното момче веднага разбра и тръгна след него нагоре по стълбите.

- Какво стана? - попита той, когато влязоха в неговата стая.

Джено се обърна към него и му показа кутията.

- Какво е това?

- Татко каза, че вътре е цялата ми семейна история - Джено отиде до леглото и седна, оставяйки кутията до себе си.

- Ще я отвориш ли? - Ронджун се приближи.

- Не съм сигурен, че...

- Казал ти е още нещо, нали? - усъмни се Ронджун.

Джено вдигна поглед, пълен с вина.

- Какво ти каза? - Хуанг седна до него и сложи ръка на рамото му.

- Каза ми, че прапрадядо ми се е казвал Джено.

Ронджун сякаш замръзна, но не отдръпна ръката си, което малко успокои другото момче.

- Съжалявам, Ронджун - той отново сведе поглед.

- Хей - Ронджун хвана брадичката му с два пръста, изправяйки главата му. - Защо съжаляваш?

- Имам кръвна връзка с... всичко това. Дори не знаех, че...

- Ти нямаш вина, разбра ли? - увери го Ронджун. - Няма значение дали имаш кръвна връзка с някой от тях, ти си оставаш моя Джено. Ясно?

Очите им се срещнаха и чернокосия се усмихна слабо.

- Благодаря ти, но...

- Без "но" - отсече Ронджун и скъси разстоянието помежду им, целувайки го нежно.

Джено за момент забрави за всичко и се отдаде изцяло на момчето пред себе си.

- Знам, че не е много в темата - каза Ронджун, когато се отдръпнаха, - но знаеш ли какво има след малко повече от седмица?

- Какво?

Дребното момче се намръщи.

- Става един месец, откакто ми каза, че ме харесваш - бузите на Ронджун пламнаха.

- Така ли? Кога мина цял месец? - той погали лицето му нежно.

- Не знам, но все едно беше вчера - каза той засрамено.

- Тъй като помниш това, запомни и днешния ден.

- Защо?

Джено доближи лице до неговото отново и допря носовете им.

- Тогава ти казах, че те харесвам, нали?