Beast and boys

Глава 40

Ронджун дремеше, легнал на ръката на Джено, докато той милваше косата му. Бурята навън продължаваше, но те двамата бяха спокойни, намиращи се един до друг.

- Джено - проговори Ронджун и отвори леко очи, срещайки неговите.

- Не спиш ли? - усмихна се Джено.

- Мислех си.

- За какво?

- За нас. За бъдещето. Мислил ли си какво ще стане? По-скоро, искаш ли да разбереш какво ще стане?

Джено продължи да го гали, докато го слушаше.

- Не. Моето бъдеще си ти, не ми трябва да знам друго.

Бузите на Ронджун почервеняха и той се сгуши в него, скривайки лицето си в гърдите му.

- Не бях осъзнавал колко е хубаво да стоя тук - пое си дъх той.

- Къде?

- В леглото ти. В ръцете ти. - Той го прегърна през кръста и се притисна към него.

- Знаеш ли какво?

- Какво?

Джено се отдръпна леко и повдигна главата му, за да го вижда.

- Обичам те.

Ронджун се усмихна сладко и се надигна, целувайки го нежно. Чернокосия задълбочи целувката и вплете пръсти в косата му, навлизайки с език в устата му.

- Късно е - каза Джено, след като се отделиха, - заспивай.

- Ужасен си - намръщи се Ронджун. - Винаги разваляш момента.

Джено се засмя.

- Бих те целувал непрекъснато, ако можех, но нека не забравяме факта, че трябва да дишаш - той потърка нос в неговия и Ронджун се смути. - Хайде, заспивай.

- Добре.

Дребното момче отново се притисна към него и отпусна глава на гърдите му.

- Джено?

- М?

- Обичам те.

Джено затегна хватката си около него и целуна главата му. Затвори очи и бързо заспа, усещайки топлината на другото момче.

***

Ронджун се събуди от силна гръмотевица и бавно отвори очи. Опипа мястото до себе си, мислейки, че ще прегърне Джено, но леглото беше празно. Ронджун се обърна по гръб и погледна към прозореца. Все още валеше навън и той потърка очите си, оглеждайки се наоколо. Беше сам в стаята.