I Told The Stars About You || Park Jimin

Closer

Когато влизам в стаята, двете ми приятелки се нахвърлят едва ли не върху главата ми. Бях се забавила твърде дълго и двете са се притеснили къде съм. Разбирам, че имам над двадесет пропуснати повиквания и сто пъти повече съобщения.

- Какво стана? - пита Неси.
- Къде беше? - задава следващия въпрос Тереза.
- А с кого?

След като изслушват цялата история, седят и ме гледат без да могат да кажат нищо.

- Дж-Джимин? Парк Джимин? Джимин Парк? Джимин? - питат те с недоумление.

- Ейва, сто процента има нещо. Няма просто така да ти хване ръката - настояват и двете.

- Е, той не ме познава още дори. Изобщо не е така, както казвате. - въртя очи, но усещам, че бузите ми горят.

- Ще видиш. Сигурна съм, че нещо става - повтаря Тери.

- Не, не. Няма как - клатя глава.

- Защо да няма как? Какво да не ти хареса? - обяснява Ванеса.

- Ужас, спрете. Ще се хвърля от някъде. Не ми внушавайте такива неща.

Изправям се от леглото и се разхождам из стаята. Не искам да говорят така, когато и без това съм достатъчно объркана цял ден. Нищо не разбирам нито успявам да водя някакъв нормален разговор с Джимин. Но фактът, че го виждам и докосвам ми стига.

- Ще ходим ли да вечеряме? - питам ги, за да отместя темата от себе си поне за момент.

- Много ясно. Дано Джимин също вечеря - подсмихва се Тери. - Оф, искам аз също да го видя - проплаква тя след това.

След като я поглеждам със странен поглед, добавя:

- Спокойно, няма да ти го открадна. - вдига ръце във въздуха. - Чудя се дали и другите са тук...

Тя става от леглото и се заглежда замечтано някъде в пространството. И на мен ми се иска да видя другите всъщност, но Джимин ми е предостатъчен. Не мога да мисля за никого друг сега.

Минава половин час и вече вървим към ресторанта на луксозния ни хотел. Обещаваме си този път да експериментираме и да си поръчаме само неща, чиито имена не сме чували досега. През цялото време не спирам да се оглеждам наоколо. Оправям и сресвам косата си с пръсти и питам постоянно дали изглеждам добре. Приятелките ми ми повтарят, че няма за какво да се притеснявам, но те не знаят какво ми е на мен.
Избираме си маса в ъгъла - в наш стил. Започваме да разглеждаме менюто подробно, но моите очи шарят из ресторанта и оглеждат всяка маса.