I Told The Stars About You || Park Jimin

Jimin - Bonus Chapter

Джимин

Излизам от тоалетната все още стреснат от събитията. Не знам какво направих преди минути, но знам, че не трябваше. Сега ще ми е още по-трудно да стоя далеч от нея. От къде изобщо се взе? Да ми проваля всичките планове. Трябваше да е лесно. Да дойда тук, да свърша каквото се очаква от мен и да се върна в Корея. Всичко зависи от мен, а аз ще го проваля. Планът ми започва бавно да върви надолу.

Вървя бавно към масата, защото не искам да се връщам там. Реалността не ми харесва. Искам онова, което се случи, да продължи повече. Искам да прекарам повече време с нея. Усмихвам се сам на себе си, когато си спомням лицето й и колко по-розови от обикновено станаха бузите й, когато влязох в тоалетната и колко неудобно се чувстваше, когато бях близо до нея. Не че при мен не е така, но ме бива повече в това да не го показвам.

Не усещам кога стигам до масата. Сядам на стола си и се заглеждам в странното американско ястие, което ми беше сервирано отдавна, но все още не съм докоснал. Какво изобщо е това? Апетита ми обаче върна и настроението ми е по-повдигнато от преди малко. Изяждам доста от храната си за отрицателно време. Сеулги ме гледа изпитателно отсреща. После виждам, че гледа и към Ейва, която замислено яде от салатата си. Как искам да знам какво й минава през главата. Искам да я опозная много повече, от колкото я познавам сега. Не е американка, личи си по акцента. Ясно е, че не е и азиатка, което привлича повече интереса ми към нея. Някак различна е. Но това не е част от плана ми. Защо мисля по този начин? Трябва да спра. Бързо.

   -  Какво става? – Сеулги сбърчва вежди и ме изкарва от транса, в който бях попаднал.

   -  Мм.. нищо – местя погледа си от Ейва към нея.

   -  Добре ли мина?

   -  Идеално – усмихвам се, за да я успокоя.

Тя кима, но си личи, че не ми вярва.

   -  Как вървят .. нещата? – питам я и аз колкото да завържа разговора в друга тема.

   -  Нормално засега. Всичко се случва както бяхме решили - отговаря, ровейки в чинията си.

   -  Добре, нека се свършва по-бързо.

   -  Този план с нея малко ме притеснява. Сигурен ли си, че ще се справиш?

   -  Убеден съм, ти също трябва да си – отговарям й и продължавам да ям от храната си.

Отново поглеждам към момичето, което така силно привлича вниманието ми без да знам защо. Смее се. Толкова е красива, когато се смее. Не, не, не е. Казах си, че спирам с тези мисли.

Вече не се опитва да засече погледа ми, както преди малко. Една от приятелките с нея й показва нещо на телефона си и тя съсредоточено се взира в екрана. Какво ли е? Дано не попадне на нещо свързано с мен в интернет. Така не искам да разбира кой съм всъщност. Искам, но не още. Ще разбере все пак някога, но не още. Какво ли ще да стане тогава? Дали ще да се отдръпне? Не, глупости, няма да се стигне до нищо такова, защото спирам веднага след като постигна целта ни.

Поне сега знам, че не говори с мен само заради това, че съм известен. Наистина се интересува от мен. И така трябва да си остане.  Дори да не е за дълго.

Бележка на автора: Тази глава е по-кратка, но обещавам, че следващата ще я кача по-скоро. Благодаря на тези, които четат тази история, наистина означава много за мен. :) <3