I Told The Stars About You || Park Jimin

Goodbye

Прибираме се пеша към хотела. Мъжът с лимузината не вдигна телефона, когато Джимин му звънна за десети път. 

Тичаме по улиците, смеейки се, и се крием зад сгради и дървета, уж за да привлечем по-малко внимание. След като излязохме от океана и двамата се качихме до скалата и доизпихме и бутилката вино, и по едно шише соджу, което Джимин беше донесъл за всеки случай. И сега ми се вие свят. Твърде смешно ми е, но се опитвам да се контролирам. Или поне докато Джимин не се спъна на правия път в нищото и едва не падна по нос.

- Какво правиш? – смея се аз истерично зад него.

- Не знам.. – залива се от смях, а усмивката му е толкова широка, че лицето му едва я побира.

- Пиян ли си? – правя се на възмутена, въпреки че трудно се сдържам да не се засмея.

- А ти? – прави учудена физиономия и започва да тича напред.

Извъртам очи и се затичвам след него. Едва не се блъскам в рамото му, когато го приближавам, но се измъквам от ситуацията като просто се облягам с една си ръка на него. Той ме хваща около кръста, за да ме подпре, опитвайки се да не залита.

- Не падай – прошепва ми тихо.

- Няма. Защо?

- Защото ще падна и аз – и отново започва да се смее.

Смея се на глупавата му шега повече отколкото трябва и продължаваме да ходим бавно напред. Забелязвам, че главата му вече клюма напред и трудно успявам да сдържа смеха си. Буквално ще заспи прав. Качвам ръката си от рамото до главата му и заравям пръсти в косата му, рошейки я, за да го извадя от транса, в който се намира. Той отваря очи и примига бавно няколко пъти. След което мести погледа си върху мен.

- Знаеш ли, че си мноооого красива.. – казва, заваляйки думите си.

Следващото, което помня е леглото в стаята ми.

Събуждам се с главоболие. Нищо учудващо. Приятелките ми не са в стаята, затова се възползвам от ситуацията да си взема душ на спокойствие. Взимам халат и тръгвам мудно към банята. Когато вече слагам шампоан на косата си, чувам, че вратата в стаята се отключва и отваря, затова бързам да извикам:

- Хора, изчакайте ме да излезем заедно. Почти съм готова.

Не получавам отговор. Единствено силното тряскане на вратата, която се затваря и заключва отново от външната страна. Нямам търпение да им се разсърдя. Не стига, че не са ме събудили, ами и не ме изчакват.