I Told The Stars About You || Park Jimin

Apple

Чинията ми е пълна с американски палачинки и плодове. В някакво опиянение съм и забравям какво трябва да правя в повечето случаи. Играя си с ъгълчетата на черната ми пола нервно и се оглеждам постоянно. От време на време оправям и косата си за всеки случай. Сещам се, че сме на закуска чак когато погледът ми попада върху почти празната чиния на Тереза. Разбира се, че е готова преди мен.

   -  „Елате на представянето на новата колекция на Виктория Сикрет в ЛА! Билети: 100 евро" – обявява Ванеса с глас на водещ, докато чете списание с най-скорошните новини.

   -  Не е чак толкова много за модно ревю – поглежда я Тереза. 

   -  Може да отидем – добавям и аз. 

Не e трудно да се види разликата в поведението ми. Лицето ми грее, а очите ми издават колко съм щастлива. Те знаят защо. Знаят всичко. И се радват истински, че вече съм по-добре. И двете кимат в съгласие, удовлетворени от отговора ми.

   -  „Ексклузивно! Коя е новата двойка на ЛА?" – повдига вежди Ванеса, смейки се на добрата имитация на водещ, която прави.

   -  И коя е?  - смее се и Тереза.

   -  Не знам, не пише – повдига рамене тя в отговор. – Ще има коктейл в нашия хотел, на който ще се разбере – усмихва се тя самодоволно и ни поглежда изпод вежди.

   -  Ще ходим ли? – питам аз, но вече знам отговора.

Никоя от нас не би изпуснала коктейл в ЛА. Дори и да не знаем за какво отиваме – трябва да сме там. 

   -  „Спечелете безплатни билети за срещата на известни ЮТуб звезди с фенове!" – почти скача Ванеса от масата.

   -  Каквоо? – опулваме се аз и Тереза насреща й.

   -  Отиваме навсякъде – отсича Ванеса и става да си вземе още вода.

Програмата ни е пълна и това ме радва. Все пак дойдохме тук, за да посетим нови неща и да срещнем нови хора. Сега мога да видя и различни известни личности и модели. Има време до тези събития все пак, чак другата седмица. През това време ще се пробваме да намерим безплатни билети, за да платим по-малко за фен-срещата. Карам Тереза да потърси в интернет, защото винаги успява да намери нещо, което аз не успявам. Кълна се, че може да направи всичко, стига да й се предостави интернет и лаптоп в ръце. 

Въпреки цялото разсейване, което приятелките ми ми предоставят без дори да се опитват, все още не мога да спра да търся Джимин. Погледът ми постоянно шари из ресторанта. Не бързам да ям закуската си, понеже не искам да си тръгвам още. И затова, когато го виждам да влиза през вратата, вече знам, че няма да мога да сдържа усмивката си. Носи обичайното за тези дни – същата шапка, слънчеви очила и маска, която е свалил от лицето си за момента. Гледа надолу и е пъхнал ръцете в джобовете си. Ще мине точно покрай нас всеки момент и очаквам с нетърпение да видя дали ще ме поздрави или каже нещо след вчера. Когато се приближава достатъчно, повдига леко главата си, за да срещне очите ми и се усмихва едва забележимо. Отвръщам на усмивката му, но тъкмо когато отварям уста да кажа нещо, той ни подминава. Чувствам се повече от жалка в този момент, но мога поне да се радвам на усмивката му, нали? Във всеки случай е по-добре от нищо.