I Told The Stars About You || Park Jimin

Morning

Събуждам се в стаята на Джимин в преповдигнато настроение. Усмихвам се сама на себе си и извъртам глава леко надясно, за да видя спящото му лице. Такава красота наистина няма никъде другаде. Спи толкова спокойно. Кичурите му коса падат пред очите му, а чистата му кожа блести на слънчевата светлина от прозорците. Опитвам се да си открадна колкото повече време имам, за да се наслаждавам на гледката. Не мога да усещам почти цялото си тяло в позата, която съм. Не съм имала възможността да помръдна цяла нощ. Ръцете му все така силно обвиват тялото ми.

Не ме свърта да стоя на едно място, затова бавно и ловко се измъквам от хватката му без да го будя. Може би трябва да си ходя. Не знам каква по-неловка ситуация може да се получи от това да се събуди и да трябва да говорим за всичко от вчера. Едва ли помни нещо. Дано алкохолът не е повлиял на спомените му. По-късно ще го обсъдим, освен ако той не предпочете да го забравим, която ми се струва много по-вероятно. На всичкото отгоре сега съм и с размазана спирала, разрошена коса и измачкани дрехи. Да, по-добре ще е да си ходя. Тръгвам към вратата и преди да я отворя го поглеждам за последно. Толкова е истински и чист, същински ангел.

Натискам дръжката и точно отварям вратата, за да изляза, когато някой едва ли не се блъска в мен от външната страна. Сеулги. Гледам я с широко отворени очи и не знам какво да кажа. Излизам от нейната стая и вероятно осъзнава, че съм прекарала вечерта тук. Не се знае за каква ме мисли. Явно и тя се намира в същото положение на моментен шок, но успява по-бързо да излезе от него.

- Какво правиш тук? – пита тя.

- Аз.. такова.. просто.. – не мога да намеря думи да кажа каквото и да е било.

- Виж, не си въобразявай, че нещо ще се получи между вас двамата, разбираш ли? Ти си просто момиче без никаква репутация. От друга страна аз съм кпоп идол, ако си наясно с тези неща, и съм по- известна. За мен се грижат гримьори, фризьори, стилисти, фитнес инструктори и козметици. Ти нямаш нищо и си на много по-ниско ниво от моето, колкото и да е гадно да го чуеш. Джимин не е с теб, защото те харесва или обича. Той е с теб, защото му е скучно. Това е една от неговите мимолетни тръпки, на които вече съм била свидетел повече пъти, отколкото мога да преброя. На всяко едно място, на което сме били, е имало една такава като теб. Но знаеш ли какво става накрая? Хм? – повдига тя вежди към мен.