I Told The Stars About You || Park Jimin

Airplane

Soundtrack: Anywhere - Rita Ora

Over the hills and far away,
a million miles from L.A.
Just anywhere away with you.
I know we've got to get away.
Someplace where no one knows our name.
We'll find the start to something new.
Just take me anywhere, take me anywhere.
Anywhere away with you.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Докато успея да събера мислите си, Джимин вече дърпа куфарите ни към някакъв паркинг с около стотина коли, а аз вървя след него объркана. Навън вече се свечерява. Слънцето залязва. Паркингът е празен поради незнайни причини. Не знам къде отивам, просто вървя след него.

Когато най-накрая спираме пред някаква кола, която никога не съм виждала, някакъв мъж ни пресреща и застава до вратата от шофьорското място.

- Ще наемем тази – съобщава Джимин и плаща някаква сума пари като в замяна получава ключа на колата.

Не задавам въпроси. Чакам първо да влезем, защото не знам до колко е безопасно да говоря изобщо. Не знам какво цели Джимин и се страхувам за него. Не знам дали вече е добре и дали мисли трезво. Но нямам сили да се противя. Особено когато най-накрая съм с него. Нямам желание да съм далеч от него. Вярвам му. 

Вървя към вратата на пътническото място, докато Джимин наглася куфарите ни в багажника.

Колата е черна, чиста и ужасно красива. Виждам перфектно отражението си в бронята.

- Ти ще караш – чувам Джимин зад себе си и го поглеждам объркано.

- Моля?

- Имаш книжка, нали? – пита той, докато отваря вратата, за да се настани на мястото, където аз щях да се возя.

- Имам, но...

- По-бързо тогава.

Взимам ключовете от ръката му и заобикалям колата, за да седна на шофьорското място. Настанявам се на седалката, слагам колана си и паля колата. Не разбирам защо настоява аз да шофирам, но изпълнявам. Той сам наглася навигацията, докато изкарвам колата от паркинга и напускам мястото.

На задната седалка се намират неговото малко сакче, което ми се струва, че е Луи Витон и моята чанта, която със сигурност далеч не е толкова скъпа. Поглеждам ги в огледалото за задно виждане и ми става смешно. Това доста ясно отразява разликата между двама ни. Аз никога няма да съм като него. Устните ми се извиват в усмивка, която се опитвам да скрия. Подигравам се на себе си.