I Told The Stars About You || Park Jimin

Stay

Когато се прибираме и трите заедно в стаята, заварваме поредния плик на килимчето пред вратата. Чувствам мигновена умора и едва успявам да се наведа и да го взема в ръцете си. През това време Ванеса отключва и трите се настаняваме на леглото с поредната бележка, поредната заплаха.

Късам плика без да се старая да не повредя съдържанието. Най-напред разгръщам малката бележка.

"Накарай Джимин да плати стаята ти за още поне седмица или знаеш какво следва"

-    Това вече няма как да стане.

Събирам цялото съдържание, късайки плика на малки части. Хвърлям всичко на земята и скръствам ръце. Приятелките ми разглеждат поредните снимки. Подават ми ги, за да ги видя, но аз поклащам глава в несъгласие. Нямам намерение отново да ставам свидетел на жалката си загуба. Гледам ги как събират измачканата бележката и няколкото снимки и ги пъхат в същата онази книга, в която седят всички останали от преди.

Просто ще си тръгна. Дори тези снимки да излязат, много лесно ще докажа, че съм в България и нямам нищо общо с това. Ще се прибера и ще спра да създавам единствено проблеми на Джимин и групата. Изморих се да играя по правилата на човек, чието име дори не знам. За пръв път съм сигурна в това си решение и нищо не може да ме разубеди. Нищо.

Прибираме и последните си дрехи, които знаем, че няма да носим повече до утре и почти всичко вече е в куфара. Изключвам телефона на Джимин и го прибирам заедно с козметиката си. Не трябва да стои включен, освен ако не искам някой да го проследи.

Разбирам се с Тереза и Ванеса да си тръгнат за малко от стаята, когато Джимин дойде. Първоначално съм убедена, че ще мрънкат, но този път се съгласяват веднага. Вероятно ме съжаляват и се чувстват гадно, че повече няма да видя Джимин.

Чакаме дълго време и всички стъпки, които се чуват по коридора отекват в тихата стая. След около час се чува леко потропване по вратата и трите веднага се изправяме. Аз отварям, а те двете започват да обсъждат на български къде да отидат за около един час.

-    Може ли да поговорим? – пита Джимин със сериозен тон веднага след като отварям вратата.

-    Да, влез.

Отмествам се от входа и той прави няколко крачки вътре и вперва поглед в приятелките ми, чакайки ги да напуснат. Те минават покрай него с усмивки и той им се усмихва обратно. Затварям вратата след тях и се обръщам към Джимин отново. Той се взира в куфарите и сякаш на ум ги брои дали всъщност са три.