Това, от което се нуждаеше той, беше един единствен лъч светлина, а тя беше готова да му даде всички звезди по нощното небе.
Trailer:
https://youtu.be/cBJSDVpj4ok
________________________________
Внимание!
Съдържанието на някои глави може да бъде...
"Love in a thousand different flavours I wish that I could taste 'em all tonight" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джимин идва в стаята ми малко след като изпращам Тери право в ръцете на Техьонг и от тогава се държи странно.
Повдига теми, които не съм предполагала, че ще обсъждаме заедно. Бракът определено не е нещо, което виждам в близкото си бъдеще, но когато си представя двама ни след десет години, определно ни виждам като семейство. Разбира се, че съм си мечтала и сънувала, но не съм си и помисляла, че той може да гледа на нас по същия начин. Нямам против.
Въпреки всичко, не мога да се отърва от странното чувство, че нещо не е наред. Ще го попитам после, първо искам да се уверя, че интуицията ми не ме лъже. Не искам да създавам излишно напрежение.
Обличам удобни дрехи. Той нахлузва черен широк анцунг и мек, също широк суичър. Косата му все още е мокра, но бързо изсъхва разделена на път. Всичко е толкова уютно. Като вкъщи.
- Какво ти се яде? – пита, но вече слага слушалката на телефона на ухото си.
- Не знам. Каквото ти решиш.
Заставам до него и се облягам на рамото му, докато поръчва нещо, което не чувам какво е. Не се и опитвам да разбера. Искам просто да усещам аромата на дрехите му и заравям нос в меката дреха.
- Също така спа-гети.. – смее се той, докато го гъделичкам. – Не, не, една порция.. – опитва се да обясни през смях.
Бута ръцете ми и се мъчи да ги хване в своите. Няма как, понеже телефонът е свързан с кабел, който не му позволява да мърда много настрани.
- Да, да, без гъби. Задължително без гъби – говори в слушалката и ми прави физиономии.
