I Told The Stars About You || Park Jimin

Jimin

*около 20 години по-рано*

-          Искам да уча в Сеул – заявявам пред родителите си, след като разбирам, че Мьонгин ще се мести.

Учебната година започва след няколко седмици и трябва да подам документи за записване в училището преди да е станало твърде късно. Водя дълги спорове с родителите си, но те в крайна сметка склоняват.

И така започвам да уча в новото училище. Приемат ме лесно, понеже дълго време тренирам хореографията си, именно с цел да вляза. Не знам защо отивам. Често губя мотивация, но поне тя е до мен. Повтаря ми, че ако успея, ще бъдем заедно и никога няма да се разделяме.

Влизайки в първия ден от училище, се чувствам веднага излишен. Не познавам никого. Стъпвам направо в дълбоките води, без да се подготвя. Никога не съм живял сам, не си намерих приятели от Сеул предварително, а момчетата от предишното ми училище нямат намерение да учат тук. Затова разчитам на нея. Търся я по коридорите и се оглеждам за нейното лице, докато взимам учебниците от шкафчето си. Вероятно ще имаме някой клас заедно. И двамата се записахме в отдел "Музика".

Още с влизането ми в първия час, я виждам. По средата на втората редица до прозореца. Седи сама на чина си. Пази ми място. Говори си с момчето пред нея. Усмихвам се, радвам се, че ще седна до нея. Ще се запозная с нейните приятели и всичко ще се нареди.

Тръгвам уверено към нея и когато най-накрая съм до чина, слагам раницата си на стола и тя ме поглежда.

-          Джимин-а, здравей – усмихва се тя. – Това е Намхьонг.

Кимвам на момчето и се представям, а той ме гледа странно и хвърля въпросителни погледи към Мьонгин.

-          Само че.. мястото до мен е заето, съжалявам – поглежда ме тя и сваля очи към раницата ми след това.

-          О, аз мислех, че.. няма значение, разбирам – усмихвам се и вдигам раницата си объркан.

Прехапвам долната си устна, за да не се разплача пред всички. Иначе ще е твърде жалко и смешно. И без това повечето погледи са към мен. И всичките са едни и същи, като тези на момчето пред Мьонгин.

Започвам да се чудя дали това беше правилният избор. Може би не трябваше да идвам. Мьонгин не може да е само моя приятелка, тя има свой живот, а аз не се вписвам в него.