I Told The Stars About You || Park Jimin

Jimin

Soundtrack: Infinity - Jaymes Young

Baby, this love, I'll never let it die.
Can't be touched by no one.
I'd like to see 'em try.
I'm a mad man for your touch, girl, I've lost control.
I'm gonna make this last forever, don't tell me it's impossible.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Паника обзема тялото ми и се вцепенявам. За момент оставям останалите от екипа да преминат просто през мен, докато се взирам в самодоволната й усмивка и късата кестенява коса. Много спомени се връщат сега в главата ми, когато виждам как е готова да ме предаде и да застане срещу мен. Всичко е толкова различно от преди. Или може би аз не съм го осъзнавал. Но имаше време, в което наистина бяхме приятели. Имаше време, в което знаех, че е на моя страна и би застанала зад мен дори да не съм прав. Онова малко невинно момиченце, което ме научи как да танцувам, да пея и да изразявам себе си чрез музиката вече го няма. И няма и да се върне.

-          Джимин? – чувам шепот някъде около мен.

Очите ми се спират на Сеулги, която ожесточено ми мята с ръка да се кача на подиума и да заема мястото си. За момент бях изключил, че бързах, за да седна до Ейва. Не исках да я оставям сама. Сеулги разбира това и ми преостъпва мястото си едва забележимо.

-          Тя е тук – шепна тихо към Ейва, като покривам микрофона върху дългата маса с длан.

-          Какво? Къде? – оглежда се тя внимателно и бързо я открива в тълпата. – Толкова съжалявам. Аз съм виновна.

-          Това не е вярно. Не се притеснявай, ще измислим нещо.

Истината е, че нямам представа какво ще измислим. Или по-точно какво аз ще измисля, защото нямам намерение Ейва да се замесва или да говори днес. Каквото и да каже може да се обърне срещу нея, защото такива са хората от тази индустрия. Взимат те, преформят те по начин, който е в тяхна полза, и те хвърлят на обществото. А обществото вярва на всичко и на всеки, стига да им предоставиш достоверен източник, дори и ако излъжеш за източника.

С настаняването на всеки от екипа и поставянето на охраната от двете страни на вратите, „публиката" запазва тишина. Погледите са отправени към нас и чувствам ужасно напрежение. Сякаш за първи път съм изправен пред десетки очи, следящи всяко мое движение.