I Told The Stars About You || Park Jimin

Surprise

Киното с Ейва беше един от най-хубавите ми моменти. Не става дума за филма, а това, че просто бях с нея. Истината е, че не успях да следя толкова филма, но това няма значение.  Предпочитам да се наслаждавам на красотата й, вместо на каквото и да е друго.

Предстоят ми репетиции веднага след това, затова забързвам за залата, където ще се проведат.

Очаквам викане и крясъци още при стъпването ми там, но всички се държат сякаш нищо не се бе случило и вършат работата си мълчаливо. Мениджър СеДжин ме уверява, че всичко е наред и ме предупреждава да внимавам какво правя, защото няма намерение да пуска официално изявление тези дни относно моите връзки със случайни момичета. Всичко това не е за първи път.

Единственото ново сега, е, че всъщност наистина ми пука за момичето, с което съм. Не смятам за нужно да го безпокоя с това и се правя на съгласен, колкото да не създавам проблеми.

Скоро предстои участие на наградите Билборд и ми отнема наистина дълго време и много спорове, с които целя да убедя екипа, че няма нужда останалите от групата да се присъединяват. Не искам да изглеждам като глупакът, който не може да се справи дори с една връзка и има нужда от другите членове постоянно. Не искам да ги предавам. Искам да ми вярват  и да знаят, че мога да успея. Искам те да са добре, докато подготвят новия албум. Аз ще си свърша работата тук, те тяхната там. Без проблеми, без усложнения. Сам се наех с тази задача и сам трябва да се справя с нея.

След репетициите се прибирам в хотелската си стая веднага и неусетно заспивам рано вечерта. Забелязвам, че съм изгубил някъде телефона си за пореден път още по време на разговора ми със СеДжин, но ще се занимавам с това по-късно. Вероятно просто ще си взема нов и това е. Единственото, за което съжалявам, са снимките, които ще загубя. Надявам се да се въстановят по някакъв начин.

Събуждам се сутринта от силното тропане по вратата на стаята ми.

- Нуунаа.. - мрънкам на Сеулги да стане и да отвори, но тя вече е в банята и не ме чува.

Изправям се мудно и крача към вратата. Отварям и когато очите ми срещат тези на Техьонг отстъпвам крачка назад, шокиран от човека пред себе си. Примигвам няколко пъти, надявайки се все още да сънувам, но той просто стои там и се усмихва.

- Хьонг? – казва накрая, докато пристъпва бавно в стаята, оглеждайки помещението.