I Told The Stars About You || Park Jimin

Fire

Съвсем не очаквам Джимин да се появи в стаята ми в седем сутринта и се чувствам ужасно поради факта, че отново зарязвам приятелките си така. Знам, че няма да ми се разсърдят, но плануваме тази експедиция от седмици и когато разбрахме, че ще си ходим, съжалихме, че не успяхме да отидем на нея. Сега ни се отдава възможността да останем и първото нещо в списъка ни, е именно това.

Изключително развълнувани се събуждаме рано, за да хванем екскурзията до върха на една от не високите планини в ЛА, където се намира къщата на Джефри Стар. За мое щастие, приятелките ми обещават да не ходят без мен и се записваме да отидем другата седмица.

Случката на стъблището с Джимин не ме оставя на мира дори и след срещата ни с Итън. Не смея да разпитвам, защото не искам да се чувства още по-зле. Страхувам се и следя израженията и реакциите му постоянно. Забелязвам, че ни следи и охрана. Иначе не би държал ръката ми толкова открито. Въпреки това се плаша за сигурността ни и се опитвам да не прекалявам с близостта ни. Джимин не знае на какво е способен човекът с писмата.

Страхувам се за Джимин, понеже съм с ясното съзнание, че има неща, които не знам. А когато не знам, няма как да му помогна. Не питам засега, но няма да му се размине. Отказвам да приемам фалшивата му усмивка за нещо нормално и всекидневно. Просто няма как да се получи.

Пред нас сега стои момиче. Момиче, което ми е някак познато. Светло-кестенявата й коса се спуска до малко под рамене й, а бретонът закрива отчасти челото й. Лицето й е като на порцеланова кукла – бяло и чисто, без никакви несъвършенства. Носи дълга бяла риза, която предполагам, че се приема за рокля, имайки предвид това, че стига до коленете й. По-ниска е от мен, но токчетата й компенсират разликата във височината ни. Не си спомням къде съм я виждала, докато усмивка не замества мрачното й изражение. Тогава се сещам. Това е фенката, с която Джимин говореше пред киното. Обръща се към него доста неуважително, но предполагам, че просто не знае за имената в корейския език и така й е хрумнало. Личи си, че е азиатка, но не знам дали е родена в Корея. Тя се обръща към мен и ме оглежда от глава до пети.

-    Не сме се срещали предполагам. – усмихва се тя невинно и подава ръка за поздрав.

-    А да, ти също си фен, нали? – питам аз и стискам ръката й.

-    Фен? – погледът й се отмества към Джимин, а после отново към мен. – Да, фен. – чурулика и се смее.