I Told The Stars About You || Park Jimin

Water

Първият ден минава изключително бързо след неочакваната ми среща с Джимин. Твърде разсеяна съм и вече нищо друго не ме интересува. Не спирам да се оглеждам, да търся очите му из тълпите, през които минаваме. Опитвам се да не го правя, но е неизбежно. Той отказва да напусне мислите ми.

След като се прибираме в хотела, решаваме да си починем в стаята, понеже петте часа разходка изцеждат силите ни. Разказвам на приятелките ми за срещата с Джимин и не спирам да им говоря за това през половината време. През другата половина се опитвам да мълча, защото все мисля, че преувеличавам. Поставяме си за цел да разберем защо БТС са тук и да се засечем с тях отново. Вероятно за първи и последен път сме на толкова малко разстояние от тях. Тийнеджърсите ни години минаха главно с тази група в мислите ни.

В стаята гледаме някакъв филм, на който аз не мога да обърна особено внимание дори да се опитвам. Остават два часа до вечеря и решаваме да поспим малко, за да не сме изморени в ресторанта и да имаме сили да излезем вероятно след това. Навивам аларма за малко по-рано от седем часа, за да имаме време да се приготвим. Неси и Тереза заспиват сравнително бързо, но аз не мога.

В стаята е тъмно, като изключим няколкото лъча светлина, които се прокрадват от мястото, където двете плътни и дебели завеси се срещат. Изглежда сякаш е нощ, но всъщност навън пече ярко слънце. Въртя се дълго време със затворени очи, опитвайки се да се унеса в сън, защото съм наистина изморена. Но не ми се получава. Срещата ми с Джимин за пореден път се върти като на лента в главата ми и съм сигурна, че така няма да мога да заспя. Накрая се отказвам и просто оставам легнала по гръб, взирайки се в белия таван. Аналазирам всяка секунда от момента, в който очите ми се взираха в тези на Джимин и се усмихвах сама на себе си. Опитвам се да оттърся от мислите си, но колкото и да се старая – не успявам. Седя и чакам алармата да звънне. В други обстоятелства бих си стояла на телефона, но сега дори не съм способна да го отключа. 

След малко чувам мърдане на завивки и поглеждам в посока шума. Тери се изправя на леглото си с притворени очи и се оглежда. Седи така сигурно няколко минути и започва да става зловещо.

   -  Тери? Какво правиш? – питам смеейки се.

   -  Имаме ли вода? – пита тихо и извърта глава към мен.

   -  Май не вече, свърши – оглеждам стаята.

   -  Много ми се пие – казва тя сънено.