I Told The Stars About You || Park Jimin

Only you

Soundtrack: Zara Larsson - Only You (ft. Nena)

I can't love nobody like I love myself,
like I love myself.
Only you, only you.
No one's ever touched me like I touch myself.
No, nobody else.
Only you.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Нали знаете онова чувство, когато някой ви липсва твърде много, че дробовете ви не пожелават да функционират и се чувствате сякаш се задушавате във всяка една секунда от ужасното ежедневие? И това продължава с дни и дори седмици, и не можете да си кажете „Потърпи още малко", защото не знаете кога ще спре и дали някога изобщо ще спре. Защото този човек, който кара сърцето ви да тупти, го няма, и може би няма и да се върне. Усещате липсата толкова надълбоко, че вероятно всичките ви вътрешности едва поддържат тялото ви живо. Като зима, която никога не приключва.

Моята зима обаче приключи. Всичко в мен се възвръща към нормалното бавно, но сигурно. Не изпитвам студ. Имам въздух. Имам Нея.

Бих посмял да определя устните й като любимото ми нещо в нея и като любимото ми нещо изобщо. Или бяха очите? Не, мисля, че бяха устните. Но не поради сексуални причини. Тоест, не само поради тях. Просто с тях говори и изразява себе си. Казва всичко, което й се иска и всичко, което мисли. И това е най-хубавата част. Защото в един момент може да говори за малкото сладко кученце пред хотела, а в следващия да изрежда неща, които бихме могли да правим в една стая сами. Когато мисли – говори. Така разбирам колко разноцветни са мислите й. От друга страна, устните й пасват перфектно в моите. Знаят какво да правят и къде да ходят. Знаят кога да започнат и кога да спрат. Знаят всичко. От движения до думи. От мисли до чувства.

И именно затова тези устни сега са моят лек. Лекарство, което работи винаги, безотказно.

Сега тези устни докосват моите. По техния си перфектен начин. Точно както трябва и както аз искам. Изпиват всякакви негативни мисли и оставят единствено желание. Желание за повече. Повече от нея.

Премествам я от стената до леглото и я бутам върху чистите завивки. Чисти, засега. Тя се смее и чака да се присъединя при нея. Не се бавя, а заставам върху нея. Взирам се за малко в кафевите й блестящи очи. Просто за да си изредя всички причини, поради които са ми любими отново. Не успявам да стигна до края, защото тя заплита пръсти в косата ми и притиска устните си към моите. Връщам се в реалността веднага и се сещам защо дънките ми бяха толкова тесни. Защото обичам. По всеки възможен начин. И този не е изключение.