I Told The Stars About You || Park Jimin

Christmas Bonus

Бележка на автора: Предполагам си спомняте събитията от миналата глава в лимузината. В тази глава ще засегна само и единствено тези действия, но от гледната точка на Джимин. Това е моят подарък за вас, надявам се да ви хареса! ❤️ Честита Коледа!

Сядам срещу Ейва вътре в кожената лимузина. Шофьорът тръгва на секундата.

Поглеждам я и тя ме гледа. Толкова е красива. Роклята й следва всяка извивка по тялото й и не мога да направя нищо друго, освен да се наслаждавам на творението си. Косата й е навита в краищата и се спуска на едри къдрици. Никога не съм ставал свидетел на тази й визия и сега ми идва в повече, съчетано с всичко останало.

Започвам да се чудя дали знае какво минава през ума ми в момента. Лимузината е тясна, но и тя би ни била достатъчна. Това, което искам да правя с нея точно сега едва не излиза от устните ми, но знам, че ако го направя, после ще ми е още по-трудно. Изгарям от желание да я докосна, целуна. Но не мога. Очаквам всеки момент да спрем и да вземем Техьонг от ресторанта, през който мина по-рано и направи резервация за него и Тереза за другата седмица.

- Не можем. – казвам сам на себе си, но и на нея.

Знам, че и тя си го мисли. Виждам го в начина, по който ме гледа. В начина, по който бузите й стават розови. В начина, по който очите й блестят.

Не успявам да разбера дали иска да ми каже нещо, понеже Техьонг влиза и заема мястото си от другата страна на седалката на Ейва.

- Нямах избор. – обяснявам, когато виждам разочарованието в очите й.

Обвинява мен, знам. Но ще се реванширам. Искам да се реванширам.

- Какво си нямал избор? – пита Техьонг и очите му минават през мен и после през Ейва.

- Няма значение, наистина – махам с ръка.

Опитвам да се разсея по някакъв начин от гледката пред мен, поради което извръщам поглед към прозореца. Техьонг пита нещо и Ейва му отговаря. Не обръщам внимание на разговора им.

Лимузината вече е тръгнала. Отказвам се от скучната гледка през прозореца и решавам, че ако не мога да пипам, то поне имам правото да гледам. И отново връщам очи на по-интересната гледка срещу мен. А именно Ейва. Очите ми се спират първо на лицето й, на деколтето й и после на цепката на роклята. Божествена е. Не мога да й се наситя.