I Told The Stars About You || Park Jimin

New Beginning

Нищо не се беше променило в Джимин през месеците, в които не го бях виждала.

Струваше ми се, че може би е по-изморен в момента. Кръговете под очите му бяха потъмнели и движенията му бяха по-бавни и обмислени. Вървеше към мен колебливо, сякаш го беше страх да ме приближи след толкова време. Или може би се плашеше от предстоящия ни разговор и реакцията ми. Също както аз се страхувах по време на полета ми дотук. Коремът ми се преобръщаше хиляди пъти и не беше само заради ужасната турболенция в самолета. Притеснението ми идваше в повече и благодарих няколко пъти на стюардесата, която изпълни поръчката ми малко преди кацането ни, а именно един от коктейлите в менюто им. Това беше единственото нещо, което успя да ми вдъхне малко увереност.

Тръгнах към Джимин със забързани крачки и спрях на може би метър от него. Не знаех какво да направя и как да продължа сега. Нямах представа дали е уместно да го прегърна или просто да го поздравя.

За мое успокоение, Джимин пое инициативата. Приближи се до мен и обви ръце около кръста ми, придърпвайки ме леко към себе си. Парфюмът и докосването му ме изкараха извън контрола на собственото ми тяло и нямах силите да помръдна. След може би секунда някак си съумях да отвърна на прегръдката му, за да не правя нещата по-неловки отколкото вече са. Затворих очи и се опитах с цялото си тяло да поема от него и всичко по него. Чувствах как цялото време, в което не бяхме заедно, изчева и отново сме си същите.
Когато се отделих от него, не успях да сдържа усмивката си, но стиснах устни, за да не се засмея прекалено много. Джимин вероятно го забеляза, защото се засмя тихо и аз го последвах.

- Искаш ли да седнем някъде да поговорим? – попита ме той и посочи балкона на втория етаж, където всички пиеха кафе или чай.

Огледах се и забелязах любопитните погледи на всички около нас. Някои си говореха тихо, докато ни подминаваха, други не се стараеха да се крият.

- Може би да се разходим? – предложих и той кимна разбиращо.

Навън беше слънчево, въпреки че беше зима. Нямаше нито сняг, нито каквито и да е признаци, че е декември. Освен може би, че беше леко хладно, но палтото и шалът ми бяха от полза. Небето беше чисто и не виждах нито дори едно облаче. Вървяхме един до друг без да бързаме. За първи път бях в Сеул и ми харесваше да оглеждам хората и сградите, и атмосферата като цяло. Разхождахме с в тишина. И двамата се чудехме как и откъде да започнем този разговор. Не беше лесно да бъдеш пръв, въпреки че имахме много неща, които чакаха да бъдат изговорени.