I Told The Stars About You || Park Jimin

Lips

Обикалям стаята замислено, въртейки ключа от стаята на пръста си. Чакам Джимин да дойде. Искам, но не искам. Искам, защото трябва да го накарам да ми прости и да му обясня всичко. Но не искам, защото знам, че му навличам проблеми и трябва да спра. След като получих снимките внимавах много и се опитвах да стоя настрана от него. Не съм го търсила. И той не ме е търсил. Така че не се оказа толкова трудно.

Единственото, което знам в момента е, че ще отговарям на всичките му въпроси честно. Няма да лъжа. Няма да крия нищо. Но също така няма и да споменавам снимките, за да не го притеснявам излишно.

Минават вече десет минути.

Каза, че ще мине през стаята си, за да отключи и да си вземе телефона. След което ще дойде до тук.

Вече се бях отказала да обикалям в кръг и да преговарям отговора на всеки възможен въпрос, който може да бъде зададен от негова страна. Настанявам се на леглото си и нервно се заигравам с пръстите си.

Тогава чувам почукване на вратата.

Премислям отново дали си струва стреса, но ми отнема по-малко от секунда, за да реша, че си струва. Определено си струва.

Поемам си няколко пъти дълбоко въздух и отварям вратата, разкривайки пред себе си най-прекрасната гледка на света. А именно Джимин. Черната му коса е разделена по средата и открива челото му. Ръцете му са в джобовете на скъсаните му дънки и той ме гледа право в очите.

- Здравей – усмихва се леко.

Успокоявам се, че началото върви добре и той не ми се вижда толкова ядосан и разтроен както предния път. Надявам се да не проваля всичко с някоя глупава и недообмислена реплика от моя страна.

- Здравей – отговарям аз без да откъсвам очи от него.

Минават вече няколко секунди, в които просто стоим и се гледаме без да си казваме нищо. Мигам срещу него и не помръдвам, понеже поради някаква причина не знам какво следва.

- Може ли да вляза? – пита той, оглеждайки се наоколо.

- Аа, да - тръсвам глава и се сещам какво да направя.

Оттърсвам се от всякакви задни мисли и отстъпвам от вратата, за да му направя път да мине. Той влиза с бавни крачки. Погледът му премина през целия апартамент. Очите му се спират върху роклята, с която бях на коктейла. Върху роклята, с която бях, когато спахме заедно. Бях я оставила на закачалката извън гардероба. Не исках да губи аромата си, който беше придобила от онази нощ. Джимин се усмихва леко без да откъсва поглед от нея.