I Told The Stars About You || Park Jimin

Cinema

Спираме пред кино-залата, за да разгледаме програмата за деня и какво можем да гледаме в момента.

Цялото коридорче, в което се намираме, прилича сякаш си в друга сграда и няма нищо общо с хотела. Вървим по меко червено килимче, а хората които ни подминават влизат боси или по чорапи. Всички са облечени все едно отиват на кино вкъщи и някои си носят дори възглавнички. Вдигам глава отново към програмата и се зачитам в заглавията. Три от филмите започват след точно десет минути, а другите чак след няколко часа, затова се спираме на първите три.

-    Какво ти се гледа? О-о, това Тетрадката 2 ли е? – шокира се той и сочи с пръст една от прожекциите.

-    Какво? Къде? – проследявам пръста му и чета заглавието на филма.

Наистина на таблото пише „Тетрадката: Част втора". Не мога да повярвам, че един от най-любимите ми филми ще се прожектира само след минути в киното, а аз дори нямах представа, че съществува. Определено ще гледаме това.

-    Ти каза, че обичаш романтични филми, нали? Гледала ли си първата част? – пита ме той с надежда в очите. Знам, че това му е любимият филм.

-    Разбира се, че съм. Ще го гледаме, нали? – смея се аз.

Той само кима и тръгва към касата. Докато все още оглеждам цялото място, Джимин плаща билетите без да се съгласува с мен. Настоявам поне да платя пуканките, но той поклаща глава и дава парите преди да успея да го спра. Знам, че има достатъчно, колкото да купи цялото кино, но се чувствам толкова неудобно , когато само той плаща за всичко. Взимаме си общи големи пуканки, понеже и двамата не сме толкова гладни за отделни.

-    Вода или кола? – пита.

-    Вода – отговарям със скръстени ръце, все още несъгласна.

-    Значи една вода и една кола – обръща се той към момчето на касата.

Той му подава пуканките и напитките. Джимин ги тиква в ръцете ми и ме праща в залата, за да запазя места.

-    Само трябва да звънна и идвам – обяснява той и ме бута в залата.

Помещението е огромно и почти препълнено. Никога не съм ставала свидетел на толкова много хора в едно кино. В България почти винаги сме сами, когато решим да отидем на кино. Тук има няколко места, които са предназначени именно за двойки и съвсем леко се отделят от останалите в редиците. Виждам две свободни седалки от тези по средата и бързам натам, за да не ги заемат прииждащите хора. Сядам на едната седалка и оставям нещата на тази, на която трябва да дойде и да седне Джимин. Взимам си по малко от пуканките, опитвайки се да не прекалявам, защото не са само мои, а и филмът не е започнал.