I Told The Stars About You || Park Jimin

Campfire

Soundtrack: Promise - Jimin

"I want you to be your light, baby.
You should be your light.
So you won't hurt anymore, so you can smile more.
I want you to be your night, baby.
You could be your night.
I'll be honest with you tonight..."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не знаем кога Джимин ще ми пише, затова с Тереза просто чакаме готови в стаята. Тя се е приготвила, но не спира да се суети и да повтаря колко е притеснена. Казвам й, че всичко ще е наред.

Поне така ми каза Джимин, а думите му успяват да ме успокоят винаги. Особено придружени от усмивката му. Не, не онази, която съпровожда "Добре съм, наистина, няма за какво да се притесняваш", а онази истинската, която кара цялото му лице да сияе, а очите му да се скриват. Лесно могат да се различат една от друга и когато прекарвам достатъчно време с него, усвоявам умението бързо.

Преди да получа съобщението, на вратата се чука и Тереза става да отвори, понеже не може да понася напрежението и има нужда да се разсее. Ванеса нахлува в стаята, приключила с днешната си екскурзия, и се изляга на леглото си, хвърляйки хартиените торби на земята.

Ванеса! Напълно забравихме за нея и дори не предполагахме, че ще се върне толкова бързо, за да дойде с нас. С Тери се споглеждаме. Тя ме моли с поглед да измисля нещо, но и двете знаем, че няма какво да направим.

-    За къде сте се нагласили? Къде ще ходим? – пита Ванеса, изправяйки се в седнало положение.

-    С Джимин и Техьонг. Ще излизаме някъде. – мърмори Тери с най-фалшивата усмивка на лицето си.

Знам защо не иска Ванеса да идва. Тя винаги успява да привлече вниманието към себе си, правейки се на интересна нарочно, а точно тази вечер никоя от нас не иска това. Въпреки това е наша приятелка и няма как да й кажем да не идва. Ще е твърде грубо и не спада към графата с дела на най-добри приятели.

-    Не знаехме, че ще се върнеш толкова бързо. Оправяй се, че след малко Джимин ще ми пише.

-    Ооо, нямам търпение да бъдем приятели с тях. Много ще е странно. – вика тя и се залавя да оправя косата си.

Изпращам на Джимин съобщение, гласящо: "Може ли и другата ми приятелка да дойде? Изникна нещо и няма как да я оставим сама". След няколко секунди получавам и отговор: "Няма проблем~ ♥". Толкова обичам да ми пише. Винаги го прави по възможно най-сладкия начин. Не го питам нищо повече, защото не искам да нахалствам със срещата, затова просто оставям телефона си настрана с включен звук.