I Told The Stars About You || Park Jimin

Friends

Нямам никаква представа как да постъпя. Седя и гледам белия лист хартия, разкъсан на две върху леглото ми и се опитвам да дишам.

Започвам да търся тиксо и ножица. Не знам каква полза ще има от това, но ще залепя скъсаната бележка. Трябва да правя нещо, иначе ще изпадна в паника. Предпочитам да мисля за това как да намеря тиксото в стаята, вместо за това дали да предам най-добрата си приятелка или момчето, което обичам. Въпросът вече не е за това кой от двамата ми е по-близък, а с кое от двете неща ще нанеса по-малки щети.

Докато се опитвам да залепя двете парченца от бележката, обмислям нещата отново и отново и минавам през всеки един сценарии. Не мога да кажа на никого, иначе този човек ще разбере. Както разбира и записва всичко. И тогава ще качи видеозаписа и ще попречи на Тери да се срещне с Техьонг.

В този момент се сещам, че щом е записал този разговор, значи вероятно има и други. Трябва да има нещо, чрез което записва разговорите ни в стаята. Сгъвам листа и го пъхам в плика, а после където стоят и останалите – в книгите на рафтовете.

Заставам на мястото, където седях с Джимин и се оглеждам около себе си. Масата е до мен. Навеждам се и търся нещо, което може би бих оприличила на записващо устройство. Опипвам ъглите на масата, после повърхността и краката й. Нищо. Вдигам завивките от леглото и докато сълзите се стичат по лицето ми, претърсвам и по ръбовете му. Вдигам глава към тавана, но не виждам нищо и там. Едва ли някой би могъл да постави подобно устройство на тавана. Претърсвам всеки ръб, всеки шкаф, гардероба и столовете. Нищо. Нищо, нищо и пак нищо. Какво да правя?

Тогава на вратата се тропа и аз почти подскачам от мястото си. Оглеждам безпорядъка в стаята и единственото, което успявам да направя е да изпъна леглото си. Тропането продължава и аз тичам да отворя, опитвайки се да събера нещата си по земята и да ги сложа на местата им по път за вратата. Приглаждам косата си и се уверявам, че не плача преди да натисна бравата.

- Хайде де, какво се бавиш два часа? – пита Тери и нахлува в стаята.

- Спах. – лъжа и се сещам, че току-що изпънах леглото и не изглежда като да съм спала, но тя май не забелязва.

- От кого са тези цветя? – усмихва се тя и търси картичка между листата.

- Те са от.. от..