Night

889 57 2
                                    

На следващия ден Джимин не ме потърси.


Обикалям коридорите и фоайетата на хотела само и само да го видя някъде, но няма и следа от него. Няколко пъти слизам до етажа му и чакам вратата да се отвори, но тя така и не се отваря.

Всичко от вчера ме притеснява. Тръгна си бързо, разговорът му по телефона не изглеждаше сякаш му съобщават нещо добро, напротив. Звучеше объркан и притеснен. Не знам какво да си мисля.

Страхувам се за поверителността на снимките. Проверявам няколко пъти на ден дали са все още скирити на същото място и не разрешавам на никого да припарва до там. Не позволяваме на чистачките да влизат и да сменят кърпи и чаршафи, освен ако не присъстваме, докато това се случва. Той не трябва да разбира за тях също толкова, колкото и света. Това ще си остане между мен и човека заснел ги.

Прекарвам половината ден с приятелките си. След това Ванеса ни оставя заради някакъв концерт на открито с рап изпълнители, които мен и Тереза не ни интересуват. Неси се уверява, че няма да й се разсърдим, ако отиде и после изхвърча от хотела.

С Тереза се отдаваме на СПА процедурите за първи път в хотела. Басейнът, за жалост, е затворен, а аз не мога да стоя дълго време в сауна и парна баня, което ни ограничава. Или поне така си мислим. За сметка на това, хотелът разполага с още много процедури, които са далеч по- заингригуващи. Различни масажи, кардио, аеробика, йога, процедури за лице, солна баня и терапии.

- Виж, виж! Азиатски терапии! – Тереза възкликва, сочейки един от надписите на таблото, което дава информация за всичко в СПА центъра.

- Не. Това само ми напомня за Джимин. – отговарям намусено.

- Хайде де, как ще изпуснеш такова нещо? Не са корейци, а японци. Виж де.

- Оф, добре. – въздъхвам и я следвам към азиатския отдел.

Всъщност, противно на очакванията ми, всичко се оказва наистина отпускащо и освежаващо. Чувствам се преродена след цялото разтягане на краката и ръцете ми и мачкането на гърба ми от стъпалата на японка.

След като минаваме през всичко възможно, за което ни стига времето, се връщаме към стаята ни. И двете увити в къси кърпи само с долнище на бански. През цялото време сме с тях и затова никой не носи горнище, защото само пречи на масажите, при които трябва да лежиш по корем.

I Told The Stars About You || Park JiminWhere stories live. Discover now