I Told The Stars About You || Park Jimin

The Truth

Soundtrack: Missed you - The Weeknd

I hurt myself a hundred times just to feel something in my soul
I kept knocking even though I knew what's behind that door
But then I heard you call my name and it sounded like the sweetest song
You never moved on, you were waiting for me all along..

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Джимин

Месеците без нея минават бавно и мъчително. Репетиции, интервюта, безсънни нощи и всичко се повтаря всеки ден. Потънал съм в рутина и работа, която е единственото ми спасение. Когато запълвам ежедневието си, нямам време да мисля. Нямам време да мисля колко ми липсва и как никога отново няма да мога да я видя или докосна. Нямам право да си го помислям дори, не го заслужавам.

Никога не съм вярвал, че съм способен на такова нещо към човека, когото обичам повече от всичко, повече от себе си. Не съм вярвал, че съм същият и реално не съм претърпял никаква промяна. Отвратен съм от себе си и от всичко по себе си. Не мога да се гледам, да се дишам. Едва се побирам в кожата си, иска ми се да изляза от тялото си и да забравя. Не си спомням нищо от онази нощ след влизането ми в стаята. Не си спомням това момиче, не си спомням какво се е случило и какво ме е подтикнало към такова действие, но ярко си спомням сутринта. Помня с какви очи ме гледаше Тя и колко разочарование се разчиташе в тях. Не мога да спра да я виждам пред очите си. Точното й място в стаята, точното й изражение, точните й думи. Истината е, че това се старая да забравя, а то е единственото, което все още помня от тогава.

Първите месеци ми бяха най-трудни. Ненавиждах се. Знаех, че трябва да живея цял живот с тази грешка. Да си представям какво е можело да бъде, ако не бях такъв. Да виждам бъдещето ни заедно, ако това русо момиче не беше в леглото ми тази сутрин. Бях обсебен с тази мисъл и всичките „ако", които бяха налице. Не можех да върна времето назад, не можех да я потърся. Нямах очи дори да я погледна. Нямах оправдания, извинения, нямах право на подобни неща. Наясно бях колко трудно ще ми бъде и колко наранена беше тя. Наясно бях, че ще плаче, че ще си мисли, че не е била достатъчна за мен, когато всъщност беше всичко, от което някога съм имал и ще имам нужда. Но нямах право да й го кажа. Да я обърквам и да я връщам към себе си. Не искам да ми прощава. Заслужавам това, което получавам. Трябва да живея с грешката си и може би някой ден ще намеря начин да си простя. Няма да е скоро. А тя ще намери някой по-добър, ще ме забрави и ще продължи напред. Ще открие начин да го направи, сигурен съм.