I Told The Stars About You || Park Jimin

Paris

Минава един ужасно мъчителен час на кожените седалки на черната кола. През повечето време ми се приисква да отворя някак заключената врата и да остана на пътя.

Макс се опитва да ми натяква по всякакви начини колко добре познава Джимин и колко много време са прекарвали заедно в миналото. Очаквам съвсем скоро да ми каже и колко е влюбена в него и всичко вече да приключва. Въртя очи на изказванията й и глупавите реторични въпроси към Джимин, които задава постоянно. Той от своя страна не реагира на почти нищо и единственото, което прави, е да държи ръката ми в скута си. Поглежда ту към мен, ту към прозореца и рядко й отговаря.

Аз следя на телефона си дали се движим по правилния маршрут без да казвам на никого. Искам само да знам колко още време ни остава преди да избухна и да блъсна главата на Макс във волана. Пътят е общо два часа. Оказва се, че хотелът е от другата страна на Париж и затова се оказва по-дълъг от очакваното. И преди съм била в Париж и знам, че градът е огромен, но не сме пътували толкова дълго тогава.

- Колко хубаво си изкарвахме по онова време в Париж.. нали, Джимин? – продължава момичето с дълбокия си глас.

Следя реакциите на Джимин, но той само кимва бавно и се заглежда отново през прозореца.

- Особено онази вечер.. знаеш. Точно след онзи клуб и скъпия алкохол, за който ти плати. Никога няма да го забравя – смее се тя и поглежда към огледалото за задно виждане само за да срещне моя поглед.

Той е спал с нея. Не може да бъде по-очевидно. Тя сама си го казва. Вероятно би споделила и още. Не се и съмнявам. Както е тръгнало, съвсем скоро и подробностите ще излязат на яве. Искаше ми се да си въобразявам и това да не е вярно, но ето, че тя потвърди и това мое предположение.

- Както и да е, вие откога сте заедно? – продължава тя и този път Джимин й обръща внимание.

- Два месеца – отговаря бързо.

- Не е толкова. Но все пак е повече отколкото някога си имал, предполагам. Особено след Мьонгин. Радвам се, че цялата история е в миналото.

Засмивам се саркастично съвсем тихо и измъквам ръката си от тази на Джимин. Не стига, че това момиче е било с него по всякакви начини, но на всичкото отгоре тя знае. Знае историята с Мьонгин. Знае всичко, а аз все още съм в неведение. Не разбирам какво повече се очаква от мен да сторя, за да съм достойна да разбера тази толкова тайна история. Макс знае, аз не знам. Не мога да си го обясня по друг начин. Тя ли му е по-близка? На нея ли има повече доверие?