I Told The Stars About You || Park Jimin

I miss you..

Минават едва два дни откакто не съм говорила с Джимин. Не само че ми липсва ужасно много, но освен това вината ме изяжда отвътре. Знам, че съм виновна. И фактът, че той страда заради моите грешки, ме убива още повече.

Лежа с отворени очи в това ужасно легло, в което лежах с него преди няколко дни, и чакам Тереза да приключи с опаковането на багажа си. Полетът й е след три ча̀са и трябва да сме на летището един час по-рано. За целта трябва да тръгнем след точно четиридесет минути, освен ако не искаме да бъдем хванати в трафика на Лос Анджелис и тя да закъснее. Най-малкото, което мога да направя, е да я изпратя до там. И без това провалих цялата почивка и почти нищо не мина както го планувахме преди заминаването ни.

Вдигам глава, за да проверя докъде е стигнала, но виждам единствено как зяпа в телефона си и бързо движи пръстите си по клавиатурата.

-    Нямаме много време. Моля те, побързай – напомням и отново се излягам върху въглавницата.

-    Да, да, само да напиша нещо.

Вероятно е Техьонг. Но тя няма да ми каже. Освен ако не я попитам. Иначе ще се оправдае с това, че не иска да се чувствам още по-зле сега, когато съм в лоши отношения с Джимин.

-    Тае ли е? – питам и въздъхвам.

-    Не, мама – отговаря и прибира телефона в задния си джоб, без да ме поглежда.

Не ми се занимава със спорове, затова просто зарязвам нещата както са. Връщам се към Джимин. Трябва да измисля начин да говоря с него, да му обясня как стоят нещата. Иначе няма смисъл да оставам тук. А аз искам да имам причина да остана. Трябва да говорим, трябва да чуя гласа му отправен към мен. Да видя очите му, устните му и да докосна кожата му..

-    Може ли да провериш само дали съм забравила нещо? – оглежда се Тери нервно наоколо.

Изправям се и обикалям стаята веднъж, спирайки се и в банята. На терасата също вече няма нищо. Освен моите неща. Стаята изглежда празна. Всеки си тръгва от нея. Първо Ванеса, после Джимин, сега и Тереза. Накрая ще си тръгна и аз. Сама.

-    Зарядното – соча към контакта до леглото й.

Тя възкликва в ужас и го прибира в чантата си бързо.

-    Ако има друго, ще го прибера аз. Няма проблеми.

Тери кимва и вдига дръжката на куфара си. Аз й помагам с единия сак и двете напускаме стаята. Тя завинаги, аз само за няколко часа.