I Told The Stars About You || Park Jimin

Late Night

Джимин
*преди около 10 години*

Приятелството ми с Мьонгин бързо прераства в нещо повече. Често излизаме само двамата без останалите от компанията й и аз ценя всяка една минута прекарана с нея, защото никога не знам дали няма да е последната. Тя често се сърди и се случва да се караме за малки неща, но аз винаги отстъпвам. Така смятам, че е правилно.

След месец правим една година откакто сме заедно. Или поне от първата ни среща. Започвам да събирам пари отсега, понеже искам да е нещо специално и скъпо. Тя обича скъпи неща и луксозни ресторанти. Знам, че това е единственото, което ще я зарадва. Мьонгин е типичното момиче от богато семейство. Но все пак всички момичета са такива, тя просто е най-добрата им версия. Заслужава всичките ми старания и трябва да се компенсирам заради това, че не съм от останалите богати момчета в училище.

- Няма ли да ядеш? – пита Техьонг и се взира в мен, докато отхапва ябълката си.

- Не, не съм гладен. На диета съм.

- Още ли пестиш пари? Нали знаеш, че не е нужно да плащаш на всяка среща.

- Казах, че съм на диета. Няма нищо общо с нея.

- Джимин...

- Трябва да тръгвам.

С Техьонг се отдалечаваме все повече всеки ден. Той се опитва да ме раздели с нея, защото не се вписва в групичката ни. Не прекарваме толкова време заедно, откакто обядвам с тях всеки ден. Но Техьонг не ме разбира. Натяква ми едно и също и повтаря като грамофонна плоча. Не знае нищо.

Местя се при тях на масата и сядам до нея. Целувам бузата й и тя се усмихва почти незабележимо.

- Ще ми донесеш ли вода, моля те. Умирам от жажда – поглежда ме тя и цупи устни.

- Разбира се.

Нося й чаша вода от безплатната машина в столовата и взимам една за себе си. Това е единственото, което мога да си позволя от тук. Всички пари отиват за срещата ни другия месец, която ще се наложи да платя. Момчето винаги плаща. Тя няма да е с мен, ако нямам пари да платя вечеря или подарък за годишнината.

- Защо не ядеш? – пита едно от момчетата и ме гледа с повдигната вежда.

- Вече обядвах.