I Told The Stars About You || Park Jimin

Jimin

Soundtrack: Paper Hearts - Tori Kelly

Pictures I'm living through for now
Trying to remember all the good times
Our life was cutting through so loud
Memories are playing in my dull mind
I hate this part, paper hearts
And I'll hold a piece of yours
Don't think I would just forget about it
Hoping that you won't forget about it..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Границата между любовта и омразата е тънка. И въпреки това толкова боли да минаваш през нея няколко пъти за толкова кратко време. Колкото по-силно е едното чувство, толкова по-близо си до другото. Или поне така ми се струва. Не знам как стигнахме дотук. Докато оставях дъха си по чистата й кожа, сега не мога дори да я видя. Не мога да си разменя и дума с нея, да чуя гласа й.

Ужасно много ми липсва. И тази липса раздира вътрешностите ми и чупи всяко красиво нещо пред мен на парчета. Защото нищо не е красиво, когато тя не е до мен. Всичко, което ме правеше щастлив някога, сега е съвсем обикновено. Танци, пеене, музика, изкуство. Нищо не докосва сърцето ми.

Преброявам, че са отминали седем дни, докато слизам във фоайето на хотела. Очите ми веднага я търсят. Механично. Когато не съм я виждал от толкова дни, дори и един откраднат момент би ми стигнал. Само да я погледам. За няколко секунди. Нищо не може да я замести.

И сърцето ми почти се разтапя от облекчение, когато наистина я разпознавам в тълпата. Тя е. Далеч е, но е тя. Не ме вижда, но ми стига аз да я вижда. Искам да отида, да й кажа. Да говоря с нея и всичко да е наред. Но не мога. Всички от екипа вече са пред мен и виждам няколко камери и микрофони. Правя крачка към нея, но Сеулги хваща ръката ми, когато проследява погледа ми.

-    Недей – шепне ми и клати глава.

-    Парк Джимин, Джимин, може ли да ни отговорите на няколко въпроса? Какви са отношенията ви със Сеулги в момента? Мислите ли да се връщате скоро в Корея или оставате по-дълго?

Чувам, че ми задават въпроси и знам, че трябва да отговоря. Знам, че трябва да се обърна към тях и да говоря пред камерата. Но не мога да го направя. Не мога да спра да гледам. Оглеждам всяка черта по лицето й по отделно и се съсредоточавам върху всяка по отделно. Когато стигам до устните й, виждам, че се усмихва. Не с истинската си усмивка. Това далеч не е истинската й усмивка. И аз знам това. Знам как се усмихва, когато наистина е щастлива. Знам как се усмихва, когато е с мен. Не малко пъти съм се взирал в онази усмивка, за да съм сигурен, че я помня. Да съм сигурен, че я знам и че е моя. Това не е дори близо. Но вероятно малко хора биха го забелязали. Очите й не блестят, което я издава допълнително. Говори с някого, който вероятно вярва на усмивката й. Измествам леко поглед, за да видя кой е срещу нея. Присвивам леко очи, за да го разпозная.