"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четвърта глава

А не трябваше да го поглеждам! Добре де, защо сега се появява? Иска да го гледам на кръв ли? Усмивката му е леко необичайна, сякаш иска някак да ми натрие носа за нещо, което аз не разбирам.

- Хари, здравей, как си? - пита татко и се усмихва приветливо

- Бива... - отвръща. След момент чувам охкане от негова страна. Поглежда към майка си и върти очи - Много добре, благодаря че попита! - поправя се с престорена радост в гласа си. Въртя очи за втори път в рамките на няма и две минути.

Защо е толкова неучтив? Та баща ми е наполовина шеф на компанията, в която и самия той работи? Честно, не съм виждала такова поведение преди.

- Като се нахраним, може да отидем в хола, да обсъдим един въпрос. - казва бащата на Хари и всички кимаме тихо.

О, надявам се да е свързано с работата! Искам Хари да чуе, че знам за какво става дума, не да ме подценява! Дразни ме!

- Познавате ли се? - пита майка му. Добре де, какво им става на всички, с извинение? Ако не го познавах, честно, щеше да ми е по-добре!

- Да, той ще ми е шеф от утре, госпожо Стайлс! - отвръщам и чувам лекия присмех на Хари. Толкова много искам да му навра лицето в чинията поставена пред него! - Не разбирам, кое му е смешното! - прошепвам на Хари. Той се обръща с вдигнати от изненада вежди - Тоест...извинете, но какво е забавното в тази ситуация? - това момче ме изкарва от нерви! Защо трябва да му говоря така, въобще защо му говоря? Не искам проблеми с "шефа си", но няма да се оставя да ми се подиграва скришом.

- Защо говориш така...толкова...възпитано все едно сме...нещо кой знае какво. - пита с лек присмех. Свивам вежди и стискам салфетката в ръцете си

- Защото имам добро възпитание и това не е за присмех! Това, че на вас ви липсва е за смях, господин Стайлс! - отвръщам през стиснати зъби. Досега никой не ме е ядосвал толкова! А се познаваме само от няколко часа! И вече изпитвам лека омраза към него...а, поправка, не го харесвам!

- Мислиш ли, че ме интересува това, че нямам възпитание Алисън? - прошепва злобно. Защо използва цялото ми име? Това звучи сякаш ми се кара за нещо! Особено с този тон. 

- Предполагам не... - с тези думи се опитвам да прекъсна разговора ни. Не искам да си създавам напрежение с него. Няма смисъл. Изглежда е инат и няма да признае, че съм права.