"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и осма глава

Понякога си мислех, че между нас с Хари всичко ще е като в една нормална връзка. Романтични разходки, вечери прекарани в гледане на филми, сладки приказки и всичко останало. Но след като обръщах поглед към намръщеното, но толкова уникално момче до мен мислите ми отлитаха дълеч. Между нас нищо няма да е нормално. Вероятно правех грешка щом продължавах да съм с Хари, но все пак през повечето време щом съм до него трябва да ги правя. И все пак не се отказвам. Може околните да казват, че е глупаво да прощавам отново, но аз не съм го помислила за грешка. Хари никога няма да е грешка за мен.

Прибрах чиниите от вечерята ни в съдомялнията и я настроих, оставяйки да си върши работата. След като се уверих, че всичко е подредено тръгнах към спалнята за да си взема останалите дрехи и пренеса нещата си в собствения си апартамент. Бях подготвена да видя Хари легнал на леглото, но открих празни чаршафи. Погледнах куфара си в който стояха дрехите ми от две седмици и чакаха да бъдат подредени, но аз затварям вратата на стаята и тръгвам до нейната съседна. Почуквам два пъти на нея и я бутам леко подавайки главата си вътре.

- Може ли да вляза? - питам и привличам замисленият му поглед върху себе си. Той кима и аз влизам вътре, като правя плахи крачки към него. Трябваше до сега да ми се е развикал за това, което направих. Че си позволих да посетя онова място без него. Въпреки това получавам задълбочен поглед и студена тишина. - Всичко наред ли е? - пропуквам тишината и се чудя над какво може да се е замислил.

- Бях едно глупаво хлапе на шеснайсет, когато за пръв път срещнах Анди. Сегашните ми перфектни родители бяха едни скапани отрепки на времето. Беше в един от баровете, където ходих, когато Анна и Едуарт се скарат а преди това завеждах Джема при леля Яна за да я гледа. Отново се напих както и всяка предна вечер. Хората вече ме познаваха добре, нямаше нужда дори да казвам поредното питие за да ми го донесът. Спомням си, че навън времето бе шибано и аз за пореден път псувах всеки, който се блъснеше в стола ми. Точно в тази скапана вечер Анди се появи в живота ми с предложение за добра работа свързана с боеве и аз на момента приех. Само така си изкарвах гнева-с удари а и беше по ефективно от пиенето. Бяхме изпаднали в безизходица а шибаният ми баща не си мръдваше задника от дивана. Честно, идваше ми да го забия в стената всеки път щом го видех. - ръцете на Хари се стиснаха в юмруци и аз побързах да сложа своите ръце върху тях и с поглед укоражавайки го да продължи. - Всичко беше перфектно до известно време. Изкарвах си парите с битки в които давах целят си гняв и го насочвах върху хората а след това се прибирах в нас и ги давах на майка си за да се погрижи за сметките и храната, тъй като тогава беше изключено да ги оставя в ръцете на Едуарт. Изминаха се година-две години в едни нормални битки, след което Анди започна да дава...разни поръчки. Имаше полза от мен и все още има. А аз не можех да се възпротивя иначе семейството ми щеше да си го отнесе а не исках да ги вкарвам в това. А сега заплахите му стават все по-големи. - погледа му се свърза с моя. - Дори след като баща ми се изправи на краката и започна да работи здраво за да издигне фирмата той продължи.

- Какво те е карал да правиш? Какви са тези поръчки? - любопитството ми не ми даде да замълча и накара Хари да се напрегне още повече. И въпреки наложителният ми въпрос тона ми бе внимателен. Знаех, че стъпвам по много тънък лед.

- Алисън... - Хари изви глава на страни и стисна челюстта си. - Найстина не мога повече...

Усещах как се бори със себе си и отваря рани и спомени. Може би това беше достатъчно. Найстина се гордея с него. Вече се чувствах толкова близка с неговата душа, сякаш винаги сме били заедно.

- Добре, всичко е наред. - кимнах с глава и с лека усмивка увих ръце около шията му. - Благодаря за това, че ме направи част от живота си Хари. - измърморих във вратъ му и изправих главата си без да го пускам, поглеждайки очите му. Все още беше доста напрегнат от признатите думи, но от друга страна беше толкова сигурен, че е го е казал на мен. Не се е поколебал.

- Обичам те. - каза и сложи едната си ръка на бузата ми нежно галейки я с палеца си.

- Аз също. - отвръщам и се навеждам към устните му, но той задържа главата ми на милиметри от тях и слага малка усмивка на лице.

- Казвай "обичам те". Другото звучи все едно го правиш от задължение. - очудва ме и ме кара да го погледна с онзи поглед, който показва, че прави момента още по-сладък.

- Обичам те... - повтарям и той най-накрая ми дава достъп до устните си, сливайки сладко езиците ни.

Прокарвам пръстите си в косата му и се сещам за първата ни целувка на плажа, точно когато бях на среща с Даниел. А след като той слага другата си ръка на ханша ми спомени от първата ни среща изникват в главата ми. От там започна и всичко. От срещата в офиса. От намерението ми да съм перфектна и в работата си.
Но всичко се обърка. Не съм перфектна в работата си, може би и в живота си. Но съм перфектната за него, както и той за мен.

Това ни стига.

___________________

Хари събра сили да ѝ разкаже за миналото си и как е започнало и Алисън е сигурна, че вече ще е по-лесно да говорят за своите падения един пред друг. Вярва, че това е първата крачка и е права. Или пък не?

Може би нещо, което Хари все още крие и не може да признае ще я разтърси до основи. Той точно затова и не ѝ го признава - защото се страхува, че ще я загуби окончателно.

И все пак - вие какво мислите, че все още крие Хари? Може да давате вашите предположения в коментарите, ще ми е интересно да ги прочета!❤️

Също имам леко разочароваща новина - историята свършва след максимум 5 или 10 глави. 😢

Надявам се, въпреки че главата е къса да ви хареса и се извинявам, ако откриете грешки!❤️

(Ще се постарая следващата да я направя по-дълга, обещавам❤️😅)