"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Двадесет и трета глава

Чувството да бъдеш на точното място с точния човек е рядко. А за мен почти непознато. Дори не успях да разбера, как станаха нещата само за броени минути. Как получих първия си невероятен оргазъм, как докарах и Хари до такъв. Дори няма да посмля върху отношенията ни от тук нататък, защото ще са оптеганати. Гадното е, че работим заедно. А още по-гадното е това, че изневерих на Даниел още на втория ден с Хари. А Хари определено ще ми натяква колко съм грешна. От една страна се привличах доста с него и има и една друга, която ме кара да му избода очите. Вероятно са равни, защото го чувствам точно така. Хари не е нищо повече от една неволна предала се на внезапните емоции грешка. Нищо повече. Дано това да си го припомням и за напред. Дано това да не го забравям, защото сърцето ми мисли друго.

Дали хлътнах по него?

Найстина ли хлътнах по това момче? Найстина ли ще си го позволя?

Това е толкова объркващо, толкова напрегнато, че вече и мислите не мога да си оправя. Тялото не ме слуша а сърцето ми изневерява.
Смешното е, че ние дори не се познаваме кой знае колко, но иначе тръгнах да си мисля, как съм хлътнала по него! Как мога да се влюбя за толкова малко време и за някои, който дори не познавам, по дяволите! Преди работата живота ми бе така хубаво подреден, всичко си бе на място и не допусках да бъде разместено. Но уви - щом престъпих прага на фирмата Хари невъзпитано ме избута и с един замах захвърли всичко на пода. И бам - аз не мога да смогна със събирането!
Ядосвах се на себе си. Не знам дори как да постъпя след всичко това. Трябва ли да говоря с Хари за обща връзка? Трябва ли да си мълча и да оставя да ме измъчва така? Известно ми е, защо го прави. И вероятно съм права. Скучно му е и иска играчка. А аз глупавата ще му се дам, защото той е притежателя ми.

С въздишка спрях кранчето на водата, която се биеше в тялото ми и излязох от душ кабината. Увих се в някаква кърпа и затрих косата си с другата. Насочих се към тоалетката си и грабнах сошуара.
Минути след борба с косата си бях готова и прокарах гребена по нея.
Притеснението, напрежението и всички преживявания ми се отразяват. Сините сенки под очите и  няколкото новоизнезнали пъпки го доказват. Трябва ми съвсем малка почивка. Може би години наред докато стана на деветдесет и девет години, защото до тогава може да лежа в хладния ковчег и няма да имам големи проблеми. Оставям обратно гребена и прокарвам пръсти през спуснатата си коса. Няма да я къдря, просто не ми се занимава. Взимам от несесера коректор и замазвам кръговете под очите и няколкото пъпки. Мразя това, че позволявам на всеки така да нахлуе в живота ми. Ненавиждам се. С четката добавям малко гланц за устни и съм готова. Крача към гардероба, заставам пред него и отварям вратите му. Премятам няколко закъчалки и най-накрая очите ми се завръзват за красива жълто-оранжева рокля с някакви окраски на цветчета. Лека и красива. Усмихвам се и я изваждам от закъчалката, като я навличам по тялото си и се оглеждам в огледалото. Стои ми доста добре и дори да изглежда малко тясна напрактика не е така.
Дори вече не мога да поздравя сутрин никои в къщата, защото мама и тате са заминали. Съвсем сама съм а след снощи не мога да спра да се озъртам. Оправям леко косата си побутваики я зад ушите и затварям гардероба готова да тръгвам към университета си.