"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Шестнадесета глава

Сега ще узная наистина какво се случва между нас. Ще разбера какви са тези проклети чувства в мен, ще видя неговите. Но едва ли.
Хари въздиша и тялото му се приближава до мен. Повдига леко ръка, но след това сякаш размисля и отново я прибира до тялото си.

- Знаеш ли кое е странното... - спира за кратко. - Че твоя аромат е толкова опияняващ, че ми се ще да го имам до себе си с години. Усмивката ти е омагьосваща. Тялото ти ме привлича, разбираш ли, като магнит си. Очите ти са по-чисти дори и от езеро. В тях дори съзирам бели лебеди плаващи сводобно по искрите. - прави още една крачка към мен. Вече сме съвсем близо. А сърцето ми е на секунди да излезе от тялото ми и да падне в ръцете му. Думите му сякаш...може би...чувствам се много по-добре и щастлива, щом ги чух. Но болката все още стои. Не си тръгва. - Ти си толкова невинна, вижда се. Не си била докосвана от никой, затова изпитваш онова чувство, което изгаря плътта ти щом те доближа. - главата му се приближава до ухото и прошепва - Затова ме искаш толкова, затова винаги ме намираш - и поставя малка целувка малко под ухото. Прав е. Тялото ми отново настръхна а сърцето ми прескочи. Дори и да е прав, няма как да ме притежава толкова лесно, няма как да ме има. Та той не ме заслужава. Но е прав. Винаги го намирам, винаги ме боли след като си тръгна от него. Как за бога, мога толкова бързо да изпитвам нещо към някой? Сигурна съм, че правя грешка като оставам тук. Но пияното ми състояние решава да остане въпреки трезвата ми самоличност.

- Аз... - започвам, но без шанс да довърша, защото ръката на Хари прави дълъг път по ръката ми.

Очите му следят лицето ми и се съзират в очите ми. Неговите вече не са толкова тъмни. Сега са светли и няма следа от ярост и болка. Усещам как тялото ми иска да се прибута при него. Усещам как всичко в мен иска да е с него и в момента да усети устните му. Без проблем може да ме целуне и то в това състояние. А в момента дори се чудя дали да му се оставя, или да избягам. Ако остана, със сигурност ще ми се стори добре, обаче в никакъв случай не искам да му се отдавам. Не искам да съм негова толкова бързо.

- Моля те... - изскимятвам. Не исках да прозвучи така.

- Какво искаш...да продължавам с това - целува врата ми. Бърза въздиша се отделя от устните ми -...или пък да спра? - довършва и овърта кичур коса около пръста си.

Боже, не знам какво искам! Ако трябва да съм честна, не искам да си тръгвам. Но, по дяволите, не мога! Искам да бъда с Даниел, защото точно той ще ми осигури сигурно, безопасно и щастливо бъдеще. Не и Хари. Той ще ме използва и всички го знаят. Ще ме наранява. Кимам, но явно той не разбира на кое, и поставя целувка от другата страна на врата ми.