Започнах да усещам как не ми достига въздух а температурата на тялото ми се е повишила драстично. С нежелание отворих очи за да видя спящото лице на Хари и ръцете му здраво стиснали тялото ми под одеалото. Това обяснява високата температура и недостига на въздух. Въпреки положението в което съм - затисната от Хари - ми харесваше да се чувствам толкова близо до него. Леко помръднах тялото си, но това го накара още повече да ме придърпа в прегръдката. Сърце не ми даваше да го събудя, но съм сигурна, че ако остана още малко така ще се задуша, затова леко изкарах ръката си и започнах да галя бузата му и да поставям леки целувки по нея.
- Хари ще умра от жега, ако не ме пуснеш... - прошепнах с усмивка, но той бавно започна да гали гърба ми с едната си ръка с което ме накара съвсем леко да се засмея.
- Добро утро и на теб... - преграхнало ми отвърна, като прибави малка мързелива усмивка. Не пожела да отвори очи или да пусне тялото ми затова започнах да поставям малки целувки на устните му докато и той не започне да ми отвръща. След минута досаждане Хари за секунда успя да ме сграбчи за кръста и силно да целуне устните ми слагайки край на опитите ми за събуждане.
- Ако ме беше пуснал по-рано нямаше да се налага така да ти досаждам... - опитах да се защитя и премахнах паднали кичури коса от очите му за да ги отвори а щом го направи не пропусна да се засмее леко.
- Просто не исках да го правя. - вдигна рамене пусна тялото ми и изпъна леко неговото. - Как си? - реши да попита и обърна отново сънлив поглед към мен.
- Добре... - леко срамежливо отвърнах и погледнах встрани спомняйки ги вчерашните преживявания и леко размърдвайки краката си. Лека болка ме прониза между тях, но стискайки ги обратно опитах да я намаля. - Хари... - осмелих се да погледна отново в очите му, но не беше на леглото а изправен до гардероба ровещ за дрехи.
- Да?
- Ще имаш ли нещо напротив да облека тениската ти? - нелвко попитах и привлякох вниманието му. Щом се обърна загледа тялото ми вече нахлузило неговата черна тениска и един чифт бельо. Хари прехапа устната си и ъгълчето на устата му се изви в крива усмивка.
- Как да ти откажа? - попита
и поклащайки леко глава вдигна ръце и облече тениска, като закри гледката ми към открития му торс. Усмихнах се и тръгнах към гардероба за да взема дънки и сутиен, но позвъняването идващо от телефона ми ме върна обратно към нощното шкафче. Свих вежди, когато на екрана видях името на майка ми. Натиснах зелената слушалка готова за поредния скандал.
YOU ARE READING
"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"
FanfictionВ планера ѝ не съществува нещо, като "провал". Не е имало обрати на 180 градуса. За Алисън живота ѝ винаги е бил перфектен - има пари, семейство и добро образование. Дали не ѝ липсва обаче още нещо, което тя няма планове да вмъква в планера си? Дал...
