"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и първа глава

Ръцете ми все още трепереха поради напрежението, на което бях подложена. Главата много ме болеше заради голямото количество изплакани сълзи. Бих казала, че се чувствам като истински парцал, с който Хари избърса мястото под леглото пълно с паижини и прах. Не спирам да се питам каква е била причината за да го направи. Щеше да ми бъде трудно да си държа езика зад зъбите щом го видя. Найстина исках да го питам всичко относно тази Дженифър. Трябваше да знам повече за нея.

Взимам от куфара си кожен черен клин с който краката ми ще са добре очертани и към него прибавям бяла блуза. За да завърша облеклото си взимам сив слитшър вместо яке поради причината, че тук нямам а не искам да обличам повече дрехите на Хари. В момента дори от парфюма, който обожавах започва да ми се повдига. Нахлузих дрехите и пред огледалото до гардероба пуснах косата си да пада  свободно по раменете ми надявайки се с този ми вид да издразня Хари. Слагам малко спирала върху миглите си и прикривам подутите си очи с малко коректор. Прехапвам нервно устната си готова да се изправя срещу него и излизам от стаята. Когато влизам в хола го виждам да работи по нещо над лаптопа си. Обръща глава към мен и явно по погледа, който следва не е очаквал да се появя облечена по този начин. Оставя лаптопа на страна, докато все още ме гледа леко объркан.

- Ще излизаме. - отсичам без да изпадам в обяснения и не пропускам да му хвърля остър поглед. Той повдига вежда и става от мястото си идвайки до мен.

- Не ти командваш тук. - каза и прехапвайки устна прокара поглед по тялото ми. Усещах как вече то пари заради близостта му. Не го исках близо до мен. Не искам дори да ме докосва щом е правил това и на друга! - А и къде ще излизаме?

- Говорих с Кая ще се срещтнем в един клубовете.

- Алисън, мисля че не разбираш. Опитваме се да не привличаме внимание, нали така? - пита и слага кичур коса зад ухото ми. Стискам зъби и правя крачка назад.

- Искам да излезна Хари. Писна ми да седя на едно място. Няма да се моля.

Обърнах се и тръгнах към коридора за да обуя обувките си. Бях твърдо решена, че ще изляза.

- Само два часа. - чух как се привикна от хола и не след дълго идваше към мен пъхайки телефона си в задния джоб на дънките.

Завъртях досадно очи и напуснах апартамента влизайки в асансьора заедно с него. Близостта ме караше да полудея. Найстина в момента мисля, че ми трябва голяма доза алкохол. И изведнъж вече усещах как болката се бе превърнала в гняв.