"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Трета глава

Гледам се в огледалото и трия гримът от по-рано днес. Засега всичко е толкова объркано. Хари, новата ми специалност...

- Всичко ще е наред... - повтарям си и махам кърпата от косата си. Изваждам сешоара и започвам да оправям косата си.

Връщам обратно сешоара. Косата ми е суха, свежа и може да направя каквото искам. Решавам да я накъдря, защото ще си отива с тоалета за вечерта. Знам, че не е чак толкова елегантно, но все пак не искам да правя лошо впечатление на хората. И по-точно на съдружниците ни. Всичко ще върви по мед и масло...и си давам едно правило - да НЕ поглеждам Хари тази вечер! Не искам отново онова чувство на вълнение да изпълни тялото ми. И не само на вълнение, а и на лек гняв към него. Очите му са доста палави и не искам проблеми. Не мога да си го позволя.

Пристъпвам към леглото, където е извадения тоалет за вечерта. Обличам червената сатенена рокля. На ръкавите ѝ има дантела. Роклята е с голи рамене, което ми придава елегантност или дръзкост. Противоречиво е.

Отивам обратно до огледалото за да сложа и малко грим. Все пак...елегантна рокля без грим? Не звучи хубаво...и няма да изглежда.

Взимам тубичката със спирала и слагам върху миглите си. Очертавам леко веждите и слагам бели и червени сенки върху клепача си. Решавам да сложа само пудра и хайлайтър за блясък. Като за финал на устните си слагам червено матово червило. Резултата е перфектен. Гримът се получи лек, въпреки сложното описание. Количеството, което сложих е примерно. Вече съм напълно готова. За обувки взимам черни токчета, но самото токче не е голямо и то въобще.

Слагам червена чанта през рамо, както и черно палто.
Оглеждам се за последно в огледалото преди да тръгна към вечерята с родителите ми. За първи път ще се срещна с тях, ако не броим Хари. Много се надявам родителите му да не са като него. Да са мили и дружелюбни.
Слизам по стълбите прибирайки телефона в чантата си. Когато слизам виждам татко, опрял се на дивана чакайки майка да се огледа в огледалото до вратата.

- Готови ли сте? - пита леко изнервен.

- Да, нека да тръгваме. - обаждам се. Татко прибира телефона в джоба на дънките. Обува обувките си и излиза съобщавайки, че отива да извади колата от гаража.

Мама се обръща към мен и ме гледа мило. Идва и ме прегръща.

- Моето момиче порасна... Мила, много си красива! - поздравява ме. Усмихвам се и целувам бузата ѝ