"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и пета глава

Напрежението в мен отново нарастна и сякаш вълна премина по цялото ми тяло. Опитах се да върна думите му за да си припомня какво точно каза. Хари искаше да остана с него за вечерта. А аз дори не бях готова отново да легна в ръцете му. Боях се, че пак ще го загубя. Че пак може да ме нарани. И въпреки това част от мен крещеше за него. Искаше отново да почувства ръцете му около тялото ми и да бъде щастлива.

И аз избирам нейният вариант.

Прекалено съм уморена за да споря или пък правя излишни впечатления, затова кимам положително и свеждам поглед тръгвайки към спалнията, където да съблека тези дрехи. Нищо в стаята не беше пипано, откакто аз си тръгнах. Всичко е така както и го помнех от преди две седмици. А чистотията за Хари не е първото нещо за което може да помисли. Дали пък не е спал в тази стая, откакто се скарахме?

Оставям тази мисъл настрана и поглеждам към куфара си на земята, който е съвсем леко откопчан и ме кара да си мисля, че е ровил за нещо в него или е слагал. Вадя от там клин и някаква блуза за да преживея ноща със по-свободни дрехи. Стигат ми напрягъщите моменти, докато спим заедно.
Чувам лекото сърцане на вратата и се обръщам виждайки Хари визирайки се в лицето ми.

- Ако си гладна мога да отида до магазина за да взема някой неща... - започва плахо с ръце в джобовете. Радвам се, че поне не само аз съм изнервена в случая.

- Всичко е наред.

Уверявам го и без планове да продължавам вечерта лягам в леглото обгръщайки тялото си с одеалото. Очите на Хари следят всяка моя стъпка, докато не свързахме погледите си.

- Аз ще спя в хола... - съобщава и прави крачка назад. - Лека нощ Алис...

- Ако искаш остани. - думите излизат от устата ми по-бързо още преди да съм осмислила изречението. Очите му за момент грейват и ме кара да си мисля, че е почувствал лека радост от думите ми.

- Ако си сигурна...

Кимам едвам забележимо и той идва към мен започвайки да премахва дрехите от тялото си, докато не остана по боксерки. Прави няколко крачки и се настанява до мен с лека въздишка. Никой нищо не продумва вече от близо пет минути а съня ми не иска да идва. Дразня се на себе си.

- Алис аз...с какво съм те заслужил? Искам да кажа...защо дори след тази глупава постъпка ти отново ми се довери? Дори не знам защо задодох този въпрос...може би, защото съдейки по себе си съм задник. - наруши тишината и ме накара да обърна вниманието си към него.