"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тридесет и трета глава

В съня си усетих топли ръце обхващащи тялото ми. Преди да ме тръгне с бавни и тихи крачки човека, който така внимателно се отнасяше към мен премахна кичура коса от лицето ми, който гъделичкаше мъчително носа ми. Бавно отворих едното си око, но съблазнително шъткане ми подсказа да го затворя обратно. Докато ме носеше тялото дори не се поклати, защото бе прекалено внимателен, за да стане. Дочих щракване и леко поскърцване на врата след което напрежението си отиде, когато усетих мекия матрак под тялото си. Завивката, която бе подслана над мен топлеше тялото ми и аз я придърпах още повече. Ръцете под тялото ми вече ги нямаше а колкото и да бях уморена любопитството ми надделя и успях да отворя едното си око и да видя рошавата коса и красивата форма на тяло принадлежаща на Хари, който бе на прага да излезне от стаята.

- Остани... - сънливо и тихо казах. Боях се да не се обърне и в най-добрия случай просто да ме игнорира. Но противно на очакваята ми той се обърна и с лека усмивка затвори вратата тихичко съблече панталоните заедно с тениската си. Усетих как матрака леко натежа и бавно обърнах тялото си към него. Хари набута завивката към мен и в тъмнината очите му сякаш бяха като светулки-толкова красиво издаваха малки светлинки.

- Защо се събуди? - подшушна тихо и обгърна възглавницата с ръка.

- Защото усетих ръцете ти... - отговорих съвсем честно. Божичко, колко много искам да го целуна! Кратка тишина и само малка усмивка примесена с леко объркан поглед.

- Алис...аз найстина не те заслужавам...

- Но въпреки всичко ме имаш. И всички...

- Алис аз... - започна с леко по-висок тон, но спря и погледна встрни преди да върне отново погледа си върху мен. - Приятни сънища...

- На теб също... - усмихнах се и затворих очите си в опит да се унеса в сън. След няколко минути все още търсейки съня отворих очи и забелязах, че тялото му е отвито. Леко го обърнах с одеалото и отново затворих очи. Вече попаднала почти в решетките на съня ръцете му се прокраднаха по тялото ми и леко се приближи към мен образувайки прегръдка. Леко повдигнах крайчеца на устната си и най-сетне, вече в ръцете му успях да заспя спокойно.

***

Слънчевите лъчи навлизащи пред прозореца дразнеха очите ми и нарушаваха съня ми, затова направих опит да забия главата си във възглавницата и недоволно изпуфтях. Вече осъзнала, че съня ми е приключил отгърнах завивката от тялото си, но топлината все още не слизаше от него. Отворих очите си и премогнах няколко пъти за да възвърна зрението и ориентацията си, преди да погледна надолу и да видя как Хари е обгърнал корема ми и главата му си почива на мястото малко под гърдата ми. Сънлива усмивка се разнесе по лицето ми и разтрих очите си за да осъзная, че това не е поредния сладък сън с него а реалността. Внимателно премахнах ръката му и някак успях да се измъкна без да го събудя. Или поне така се надявам. Бях с дрехите от вчера и въпреки това, че бях със леко стегнати дънки съня ми бе сладък. Набързо излязох от стаята оставяйки го на спокойствие и тръгнах към банята. Босите ми крака потупваха паркета. Преди да вляза в банята и да се оддам на сутрешната си процедура хвърлих бегъл поглед в хола. Момчетата бяха заспали на същите места точно както ги помня от вчера вечерта. Лиам бе опънал главата си назад към дивана, Луи беше оставил лаптопа на малката масичка и като най-умния бе легнал на дивана в удобна поза. Найл и Зейн все още хъркаха на фотьоилите.
Засмях се тихо и влязох в банята, заключвайки за всеки случай. Съблякох дрехите си и ги пуснах в поставения кош за пране преди да се пресегна и да врътна кранчето за водата, която се очакваше да напълни ваната. Пуснах косата си и претърсих в шкафа до мивката за шампоани. След няколко минути вече ваната бе готова и аз с удоволствие влязох в нея. Тялото ми се отпусна в топлата вода и затворих очи в превъртане на нощта. Бих умряла само за преживея същото. Да му отговарям честно, да гледам в очите му и да заспя отново в прегръдките му. Каква е тази объркана наша съдба? Да се харесваме, но никой да не го признае на другия? Това правим ние. Или поне аз. Но по дяволите, писна ми да мълча. Желанието ми за срещата ни се увеличи още повече, защото може би тогава Хари ще успее да се разкрие за мен. И като се замисля, той никога не ми е казвал нищо за себе си. Ако не знам миналото му, как да му се доверя в бъдещето?