Четиринадесета глава

2.1K 70 3
                                    


Измивах и последната частица пяна от сапуна по тялото си. Спирам водата и прекрачвам душ кабинката увивайки около тялото си бял пухкав халат, който ми стига до коленете. Заставам пред огледалото и вадя два крема от шкафа. Слагам и от двата на пръстите си и ги смесвам, след което ги размазвам върху лицето си. От магазина казаха, че това може да ме освежи. Дано при мен подейства. Излизам от банята и отварям леко поскръцващия шкаф прикрепен към тоалетката с вградено огледало и изваждам сешоара си. Започвам да суша косата си и затварям очи от топлотата блъскаща лицето ми.

Търся подходящи дрехи в гардероба си. Хората там как ходят? С раздърпани тениски и къси блузки откриващи гърдите на момичетата и показвайки голяма част от тялото. Къси полички малко под дупето. Високи токчета, на които се завалят и едва ли не падат. Не, това в никакъв случай не е за мен. Вадя червена леко обемиста рокля и черни леки токчета. Мисля, че не се нуждая от яке, тази рокля достатъчно стопля тялото ми. А и плюс това там ще е горещо от смесващите се пиянски дъхове.
  Нахлузвам роклята и обувам обувките си. Дърпам леко краищата ѝ, защото мисля, че леко ми е умаляла. Явно, защото не съм я носела от дълго време. Нищо чудно...тази рокля е от леля Кали да си призная - тя няма вкус за дрехи. Или има, но не в мой стил. Тази ми стой някак...бабешка...нямам представа, но не е за парти. Знам това и осъзнавам, че трябва да сменя роклята или дори да облека нещо по-различно от рокля, но първо, че няма кой да се зазяпва в мен, второ, че мен не ме интересува особено. Причината е, че там е бъкано с пияни колежанчета търсещи разнообразие. Пълна каша.

Въздъхвам и леко изкривявам устните си в знак на разочарование.
Пристъпвам към тоалетката и отварям несесера с гримовете. Изваждам всичките си гримове и гледам в мислене какво да сложа. Колебая се, дали да сложа очната линия? Има ли вероятност да се размаже от нищото и да стана за смях? Сигурна съм, че и това е възможно...след падането пред Хари всичко е възможно!
  В крайна сметка слагам очната линия, но докато минавам с малката тънка черна четка върху клепача си ръката ми трепери и се налага да трия два пъти. Последния трети път е на късмет, нали така казват. Пробвам се още веднъж и като по чудо става. Очната линия е на място (с малко отклонение, но кой ще забележи освен аз?). Очертавам леко веждите си и слагам безцветен гланц на устните си.
Мисля, че съм напълно готова.

"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"Donde viven las historias. Descúbrelo ahora