"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Втора глава

Вървя бързо към рецепцията за да питам къде се намира баща ми. Точно когато спирам до нея мозъка ми се задейства. Защо трябва да говоря с него? Аз мога да се справя дори и с архитектура! Да, не съм професионалист, но все пак мога да се занимавам с това, не съм глупава!

Излизам от самата сграда и заставам близо до пътя вадейки телефона от чантата си.

Викам си такси.

Гледам токчетата си и ожесточено мисля как ще се представя утре...ами ако се издъня? Сигурна съм, че Хари ще следи всяка моя стъпка, всеки мой дъх само и само да докаже, че не ставам за тази работа.

- Е, кой чакаш? - обажда се дрезгав глас зад мен. Обръщам се и виждам Хари с цигара между устните си. Той я взима между пръстите си и издишва димът а той се слива с въздуха. Как може да пуши? Та това е толкова вредно, не само за него а и за околните. Мръщя се на неговите действия, но решавам да не започвам разговор. Очите му отново обхождат лицето ми а аз не отмества мойте от цигарата между устните му. Толкова перфектни. Цигарата му придава тежест. И на него му отива.

- Такси, господин Стайлс - отвръщам възпитано. - А вие, ако мога да попитам? - и ето моето любопитство ме изяжда отвътре.

- Тъкмо си тръгвам. Хайде качвай се, ще те закарам - предлага и тръгва към черен джип. Вади ключове от джоба си и с едно натискане върху многобройните копчета колата светва за момент само за да покаже, че е готова за действие.

- Много ви благодаря за поканата, но ще откажа. Ще отида с таксито - казвам и слагам кичур коса зад ухото си.

- Не приемам отказ! - предупреждава. Краката ми сами тръгват към колата. Отварям вратата и сядам на една от седалките оставяйки чантата си в скута.

Пътуването прекарваме в тишина. Единствения звук идва от потупването по волана причинено от пръстите не Хари. Музиката леко тананика в ушите и придава приятна атмосфера.

- Как мислиш, че ще се справиш с архитектурата? - пита и нарушава тишината. Махам главата си от ръката, която я подпираше и разтривам брадичката, опитвайки да махна мъничката болка причинена от натиска.

- Предполагам, че ще се справя. Както казах, това ми беше странично занимание и ще трябва да понауча още неща за тази дейност. Но това не пречи да се развивам и в тази среда, господин Стайлс. - отвръщам подробно и виждам как повдига вежди.