"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиридесета глава

Седях зад Хари гледаща хем объркана хем изплашена от случващото се. Просто не е за вярване!

Погледа на Съншайн щъкаше по лицето и тялото на Хари и няма да лъжа, че моето тяло също се напрегна. Тя оправи косата си на една страна и повдигна леко вежда скръствайки ръце пред гърдите си.

- Проблем ли има хубавецо? - попита с лека и сякаш игрива усмивка. Захапах вътрешната част на бузата си заради начина по който опитваше да флиртува с него.

- Извинявам се, че ви прекъсвам, но се надявам между вас да няма такъв. - отвърна и леко отпусна хватката около ръката ми. - Мисля, че е време да ти я отнема. - той се обърна към мен и прокара ръката си през талията ми. - А и предполагам, че съдейки по облеклото ти имаш работа за вършене. - намигна ѝ с подигравателна усмивка и ѝ обърна гръб повличайки ме с него към колата. Чух раздразнената ѝ въздишка преди и тя да затропа с токчетата си.

- Не е нужно да ми благодариш. - пошегува се и разроши косата ми. Явно беше в добро настроение и честно казано мен това ме радва. Но усещах и известно количество напрежение.

Обърнах глава към Хари с лека усмивка. Докато прокарваше ръка през косата си отвори вратата ми кавалерски и след като се настаних на седалката и той побърза да направи същото.

- Какво си имала с нея? - направо попита и потегли от университета.

- Бяхме се сдърпали преди време...това е. - спестих му подробностите и разказах накратко. Не мисля, че е нужно да му казвам как заради една маса тя се закани да ме държи винаги под напрежение.

Пътуването обратно към апартамента мина в тишина и единственият звук идваше от музиката по радиото и потропването от пръстите на Хари по волана. Когато вече влизахме в апартамента Хари пъхна ръце в джобовете си и с леко нервен поглед ме следеше.

- Има ли нещо? - оставих якето обратно на закачалката и се приближих към тялото му.

- Всичко е наред. - каза след кратко мълчание и задълбочен поглед.

- Щом е така аз мога да отида към стаята, нали? - казах, по-скоро като въпрос дали не ме лъже. Той кимна с глава и преди да тръгна към писането на есето ръката му се обви около моята и настоятелно ме обърна към него.

- Държа на теб, нали знаеш? - попита с тих глас и притесени очи. Имаше нещо, което той не ми казваше.