"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тридесет и първа глава

Разтрих очи и оставих багажа си на ленатата след което тръгнах към момчетата. Хари държеше чаша пълна с мляко с какао и се наслаждаваше на вкуса, Луи беше забил поглед в телефона, Лиам обсъждаше нещо с Зейн а Найл дояждаше закуската си. На пръв поглед изглеждаме, като група приятели тръгнали на ваканция. Въщност не беше точно така и на мен ми предстои плавно да отгатвам отговорите на въпросите си. Както каза Хари-всичко с времето си. Надявам се моето да тече малко по-бързо, защото съм нащрек за отговори.

- Тръгваме ли? - попитах на малко по-висок глас за да ме чуят всички. Така и стана. Момчетата се обърнаха към мен и спогледаха към Луи.

- Сега е дванадесет и половина. Мисля, че е време поне да заемем местата си. - след думите на Луи всички тръгнахме към входа на самолета. Както се бяхме наредили в редичка по двама аз се оказах с Найл, който се обърна към мен с широка усмивка.

- Не се ли радваш, че ще видиш Гърция? Още малко ни остава. Вече е еднопосочен полет. - ентусиазирано попита и започна да оглежда летището на Италия преди да го напуснем - Трябваше да се отбележиш, че си в Италия.

- Е, пропуснат шанс. - вдигнах рамене и се засмях - Как може да си такова цвете Найл? Постоянно ме радваш и няма нищо грешно в теб? - обърнах се към него с лека усмивка.

- А ти можеш ли да ми кажеш, какво става между вас с Хари? - реши да ме подразни и попита с нагла усмивка.

- Честито, прибави си един минус! - пошегувах се и леко го бутнах по рамото. Найл снижи усмивката си и ме погледна сериозно.

- Как успяхте да се сдобрите отново толкова бързо?

- Нямам представа. Явно не можем дълго да се сърдим...

- Или поне ти... Хари мисля, че не се държи като гадже.

- Не сме гаджета. Не знам какво сме. Но Хари си е такъв. Или поне с мен е такъв. Рядко мога да го видя усмихнат.

- Защото често се карате...

- Не ме прекъсвай, ако обичаш! - пошегувах се и прехапах устната си. - Хари винаги ли е такъв или найстина само с мен е така?

- Хари си е...Хари. Той не може да се промени...или пък. Може би ти ще успееш да го накараш малко да се промени? Нали сте...нещо като двойка.

- Не искам да се променя. Или поне в повечето случаи. Мога да го обичам такъв, какъвто е.