"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тридесет и втора глава

Опънах краката си на дивана и се заиграх с един кичур коса изпаднал от кокчето ми. Песента, която момчетата допреди малко бяха пуснали ми се бе забила в главата и от тогава постоянно си я припявам. Дори в момента, докато ги гледам как ровят в телефоните си отново е така. Главата ми започна съвсем леко да се поклаща в ритъма на изтананиканата мелодия от мен.

- Запей по-силно, че не те чуваме! - Найл прекъсна съвсем тихото припяване и веднага усетих как бузите ми поруменяха, защото го бяха дочули. Погледнах към Хари, който хапеше долната си устна и се взираше в мен сякаш бях красиво лунно затъмнение.

- Зейн ти взели храната от летището? - Лиам обърна глава към Зейн и попита с интересен тон. Зейн повдигна очи от телефона си и поклати глава. - Как можа да ги забравиш! - разочаровано попита и разтри челото си.

- Помислих, че го каза на Луи... - бавно и плахо отвърна и прибра телефона в джоба си. - Ще отида да купя нещо за вечеря. Имате ли предложения? - Зейн скочи от стола си и набързо оправи косата си. Найл като малко дете подскочи и застана до него.

- Ще дойда с теб. За помощ, разбира се! - думите му и шегата в тях ме разсмя.

- Може да направя паста? - предложих и след минута мислене момчетата кимнаха.

- Значи ще е паста. - Зейн потвърди и заедно с Найл тръгнаха към коридора, където след минута вече вратата се затваряше.

- Нищо ли няма тук в апартамента? - попитах и оправих позата на дивана със сядане.

- Имаме някой неща. Обаче, ако имаш предвид за храна-не. - Луи вдигна поглед от телефона си и сините му очи заоглеждаха лицето ми. Чух скърцането на фотьойла до мен и обърнах глава виждайки Хари опъващ тялото си.

- На къде тръгна? - Лиам почти не извика и постави малка усмивка на лицето си.

- Към спалнята. Мисля да подремна. - отговори кратко и преди да тръгне натам ми хвърли един поглед.

Въздъхнах и продължих да се взирам в нищото.

***

Вратата шумно се отвори и от коридора с торби в ръцете дотичаха Найл и Зейн. Двамата бяха меко казано развеселени и не съм сигурна дали това е, защото скоро ще има вечеря? На ясно съм, че цял ден не са хапвали нищо, което да ги засити достатъчно и съм сигурна, че ще вложа цялата си любов в тези спагети. Зейн занесе пликовете в кухнята и ги остави на един от шкафовете. Скочих от дивана и побързах да заема мястото на готвач, като избутах Зейн и започнах да вадя продуктите от плика.