"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Пета глава

Тялото му е стегнато, секси и няма да лъжа...поне то е хубаво, заразлика от характера му.

- Ти да не би да ме зяпаш? - пита закачливо и идва до мен. Мозъка ми не може да работи. Спря. Прецака се. Гласът ми ме предава и се мъча да отговоря.

- Н-не в никакъв случаи! - лъжа и свивам вежди, правейки се на объркана. Хари се смее и роши косата си.

- Ще ти дам един съвет - предлага и идва по-близо - Следващия път, когато ме зяпаш, поне внимавай да не те видя...иначе, полъскан съм. - допълва а очите ми се разширяват от чутото. Топката в корема ми, сякаш се появи от нищото. Дрезгавия глас ме дразни.

- Това за какво беше? - питам объркана от случващото се. Той ме гледа в очите и се опитва да сдържи смеха си

- Кое? - прави се на объркан. Скръствам ръцете си пред гърдите ми.

- Защо ми каза, да не те зяпам? - въпроса излиза от устата ми изведнъж. Искам да потъна някъде! Не знам, защо си отворих устата!

- А, значи искаш да ме зяпаш? - пита а очите му са развеселени

- В никакъв случай! Ти си ми шеф и аз не търся връзка! - почти не извиквам. Гневът отново ме обладава малко по малко.

Трябва да се махна оттук, колкото се може по-скоро!

Смее се и прокарва ръка през мократа си коса

- Не си мисли, че си нещо специално...по-скоро го казах, за да не се обидиш - казва и влиза в стаята си. Стискам зъби и тропам по стълбите с малкото си токче.

Със сигурност се обидих! Точно той ли ще ми казва дали съм специална, или не? Вече обмислям да се махна от фирмата на баща ми! Честно, това момче ще ме побърка! Дразня се, че не мога да се карам с него, защото ми е "шеф"!

Слизам обратно при родителите ми. Те си говорят и явно темата, която обсъждат доста ги е заинтригувала.

Отивам до тях взимайки чантата си от мястото, на което седях. Решена съм да си тръгна, колкото и да е късно, колкото и да е опасно!

- Аз трябва да си вървя! Ще се заема със сметките, веднага щом ми кажете, че строежа ще се планира от някой. Благодаря ви за вечерята, беше много вкусно! Лека вечер! - сбогувам се с тях.

- Защо си тръгваш? Пеша ли ще ходиш? - пита татко.

- Да. Искам малко да се поразходя. - отвръщам и тръгвам помахвайки им за довиждане.