"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Двадесет и втора глава

За пръв път изпитах облекчение, че го виждам. Мъничка вълна на спокойствие заля тялото ми а това за което се молих е той да ме спаси. Хари да ме спаси? Вероятно звучи глупаво, но нямам избор, в момента той е единствената ми възможност за освобождение.
Хари прекоси разстоянието от входната врата до нас и издърпа мъжа от тялото ми. Веднага се дръпнах назад и направих опит да стана, но сякаш беше напразно. Хари удряше главата на мъжа в земята а от кръвта по него започна да ми се вие свят.

- Хари! Хари, ще го убиеш спри! - викам и се опитвам да го издърпам, но какъв ми е шанса? Хари може да го убие и аз нямах какво да направя. Той бе бесен, като подивяло животно. Изправи човека и започна да го удря с юмруци. - Хари, моля те! - проплаках. Не очаквах чак такава реакция, не мислех, че може найстина да му причини толкова болка. За момент спря и обърна глава към мен. В очите му нещо проблясна. Яростта за момент изчезна и на нея се появи загриженост. Толкова много емоции преливаха в тези очи. Изтрих сълзите от лицето си и опитах да се изправя, като се хванах за плота и с набирания успях да се задържа на краката си. Притиснах кърпата към тялото си още повече.

- По дяволите! - изсъска и погледна отново към мъжа, който сега беше забил нож в ръката на Хари. Хари изръмжа и с вероятно най-голямата си мощ удари главата на мъжа в стената. Кръвта се запечата на боята а плюс това беше навсякъде в кухнята. Сложих ръка на устата си, когато мъжа се строполи на земята. Той да не би да го уби? Какво стана туко що? Още повече проплаках и леко протегнах ръка сякаш исках да го спася. Не можех. Хари дори не го погледна а се затича към мен, като обхвана лицето ми. - Алисън, този направи ли ти нещо? Докосна ли те? Добре ли си? - започна да разпитва, но аз просто кимнах, но не помръднах. Той е убиец. Уби човек, пред очите ми.

- Ти...си...убиец - изпелтечих и заклатих глава. - Махай се...ти си убиец...уби човек.

- Не, не, не! Аз не съм го убил а просто приспал за кратко. - каза и се опита да ме погледне - Алисън, погледни ме в очите! - погледнах го - Аз не съм го убил. Няма такова нещо. Кажи, докосна ли те, защото ако е така аз найстина...

- Не! Не ме е докоснал...само...само ме целуна, само това. - казах тихо. Той кимна отделечи се, взе вилицата на плота и чевръсто отключи белезниците. Не знам какво да направя. Но явно тялото ми има друго мнение, защото го прегръщам. Първоначално Хари се стъписва, но след това се съвзема и той увива ръце около мен.